Тъмно червени стени, червени крушки, картини в червено-кафявата гама. Маси от тъмна дървесина. В дъното – меко канапе с възглавници, до него лавица с пожълтели книжки, предимно родна поезия отпреди 20 години и никога непрочетени томчета на руски език. На по-долния рафт нахвърляни небрежно стари, запрашени списания за мода и красота, също непривлекли ничие внимание. Ненатрапчив джаз от 30-те допълва съвсем уместно леко задимената атмосфера. Посетителите с интелигентни физиономии си говорят двама по двама над чаша чай или ароматно кафе, тихо, но ангажирано. Влиза възрастен господин, съблича овехтялото си, но поддържано палто, окача го свойски на старомодната закачалка за дрехи, изважда вестник от джоба си, с наслада присяда на канапето и с невъобразимо достойнство си поръчва една минерална водичка. Момичето от бара, унесено усмихнато, покорно приема дребната поръчка.
Отпивайки бавно от виенското кафе, неволно се заглеждам в мъжа. Изглежда ми познат. Побутвам колегата до мен и му го посоч ...