Как да прогониш ангел
Всеки човек има ангел-хранител, изпратен от бог да му помага и да му дава просветление в тежки моменти.
Ето, тежко ми е! Изчерпах всички нормални и ненормални методи да се справям с живота. Вярно, проблемите ми са от съвсем земен и материален характер, но се оказаха непосилни за мен. Реших – ще призова ангела си!
Такааа… паля свещта. Зад нея слагам една зелена ябълка и едно бяло цвете. Започвам да говоря на висок глас… "СКЪП АНГЕЛ-ХРАНИТЕЛ, ЧРЕЗ КОЙТО БОЖИЯТА ЛЮБОВ ЩЕ МЕ ДОСТИГНЕ. В ТОЗИ ЧАС БЪДИ ДО МЕН, ЗА ДА МЕ ВОДИШ, ДА МЕ ПРОСВЕТЛЯВАШ И НАЙ-ВЕЧЕ, ЗА ДА МЕ ПОУЧАВАШ. АМИН”
Не, не. Това е абсурдно. По-добре да започна варианта с писмото.
Мой ангеле, дойде моментът да те помоля за помощ. Моля те, помогни ми да…
Сега пък кой звъни! Ха! Някакъв с дълъг, мърляв шлифер и отвеян поглед.
- Добър ден! Мога ли да ви предложа нещо? - пита той.
- Какво искате, бе! Защо звъните на вратите на хората по всяко време!Оставете ме на мира, имам важна работа! – и затворих вратата.
За всеки случай погледнах през шпионката. Онзи сякаш се беше изпарил.
Късам писмото и започвам отново.
Ангеле мой, изпратен от Бог да ми помагаш и напътстваш. Оставям проблема си в твои ръце. Моля те, помогни ми да…
Пак се звъни. Отварям бясна. Пак онзи. Подава ми някаква кутия:
- Вземете това.
- Ама, моля ви се! За последен път ви казвам, нищо не искам, нищо няма да взема! Повече не ми звънете! Омръзна ми от такива като вас.
Някакви досадници непрекъснато обикалят и звънят да ти продават нещо. Не те оставят на мира да си подредиш мислите. Как да получи човек просветление в тази лудница?!
Върнах се и с усилие овладях яда си. Довърших си писмото. Сложих го в един плик и го пъхнах под свещта. Слава богу, наоколо настана пълна тишина. Спокойствие и самота, така необходими за бляскавото появяване на моя ангел. Предвидливо бях изключила звънеца и зачаках.
Така де! Какво ще ме занимават! Заета съм, ангел ще призовавам!
© Красимира Кантарджиева Todos los derechos reservados