Не знам къде е това „тук”, където се намирам. Питам се колко ли измислени герои си задават този въпрос, щом за първи път стъпят на непозната земя и разни дракони започнат да ги обстрелват с огнени топки. Или може би първо си казват: „Леле, най-сетне в скапания ми живот се случи нещо значимо! Та аз ще спася този смахнат свят на джуджета и леприкони! Хип – ура!” Едва ли се питат колко ли зли магьосници ще ги сритат по пътя към щастливия край и колко литра кръв ще пролеят (с точност до НУЛА), нали е важно, че изключително загрижения за битието на своите марионетки автор ще ги спаси?
Не мога да не злорадствам малко, мислейки си за бедните-наивници-които-ще-спасят-измисления-свят. Все пак живеем в 21 век и хепиендът (или по-горе нареченият щастлив край) съвсем не е модерен! Вече е модерно не само да измъчваш до смърт героите си, прекарвайки ги през Галерия на ужасите, в която те са централните фигури, ами и да им дадеш възможно най-нелогичната и неудовлетворяваща читателя смърт в последната ...