8 feb 2012, 21:58

Как крадохме младоженец 

  Prosa » Relatos
907 0 1
8 мин за четене
Двете сме приятелки още от деца. Няма друг човек, с когото така да се разбирам и да мога всичко да споделям. Дори и да ми беше сестра, едва ли щяхме да си бъдем по-близки.
И професиите ни са сходни, артистични. Аз пея в група, засега, по- нататък ще видим, имам намерение да направя кариера като певица, защото знам, че съм много добра. Всички го казват.
Тя пък е танцьорка на еротични танци и също е страхотна. Има огромен брой фенове и почитатели, много от тях посещават този бар само заради нея.
Почти за всичко се разбираме чудесно, само една нейна черта ми идва малко в повече – нейната влюбчивост.
Не разбирам как е възможно поне по веднъж в месеца (а нерядко и повече пъти) да се влюбва като за последно. И винаги именно този е най- точният тип, най-истинският, единственият и неповторим в живота ù. Знам целия репертоар наизуст, и затова изобщо не се изненадах, като видях познатия израз на лицето ù тази вечер.
- Нямаш и идея какво ми се случи! – започва тя. Не сме се виждали почти два месе ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Мачикян Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??