- Боли...

- Защо ме търсиш в болката?

- Защото ти си самата болка... Твоето име е Болка...

- Какво намираш в мен?

- Онова нещо, което ме кара да плача, но ме прави по един начин толкова щастлив, а е странно... Онова нещо, което е толкова красиво, но и толкова болезнено.

- Защо докосваш ръката ми?

- Защото искам да усетя болката. Искам да усетя теб!

- Какво усещаш?

- Студенина. Толкова си студена... Сякаш не си истинска. Имам чувството, че си от лед, стъкления ти поглед, порцелановата ти кожа, безизразните чувства...

...

- Защо отдръпна ръката си?

- Наистина, ледена съм, не искам да чувстваш болката.

- Не мога да не те чувствам. Моля те, докосни ме отново.

- Не желая да те боли.

- Искам го! Вече свикнах, отдавна гледам през твоето стъклено сърце. Безжизнено е, но и толкова, толкова крехко... Пристрастих се. Не мога да се отдръпна... сега.

- A защо се докосна до него?

- Привлече ме студенината, с която се пазиш от всичко около теб. Реших, че мога да преодолея твоята ледена преграда и... Сега си по-близка за мен, от най-близкия ми човек. Наистина преодолях я!

- Но на каква цена?!

- На цената на болката.

- Но аз какво ти давам? Любов? Не! Приятелство? Не! Подкрепа?!Не! Тогава?!...

- О, това са доста повърхностни неща - за теб,а сега и за мен, и аз знам, че те не съществуват за нас. Не можеш да чувстваш. Но аз не те обвинявам. Отдавна се примирих с това.

...

- Обичам те.

- Моля?!?!

- Да, обичам те, обичам те повече отколкото можеш да си представиш и те обичам истински!

- Но как?...

- Наистина бях студена, съжалявам, че все още ме чувстваш така, съжалявам. Явно не съм се постарала достатъчно или ти не си могъл да видиш онова пламъче в стъкленото ми сърце?... Виждаш ли как се обърнаха нещата. Светкавично! Огнено!

- Но аз... Никога не съм предполагал... надеждата за нас умря отдавна, а ти сега я възкресяваш... Какво е това?

- Кое?

- Сълза? Ти плачеш? Но защо? Недей. Ако знаеш, само ако знаеш как се чувствам! Сякаш някой е чул всичките ми мечти и ги е сбъднал!Господи, колко си красива, божествена си!

- Да плача?... Не, сигурно това е от леда в сърцето ми. Сега чувствам, че се топи. Да, изчезва малко по малко. Сълзите ми, те може би са този лед.

- Но са горещи...

- Защото пламъчето, което запали, ги стопля.

- Благодаря, че се усмихна. Никога не съм те виждал да го правиш. А, наистина, толкова си красива, когато се усмихваш!

...

- Прегърни ме. Моля те! Искам да горя в огъня! Искам да се стопля!Искам! Желая го от много, много време! Копнея го!

- Разбира се! Ела по-близо, още, още по-близо! Погледни ме в очите... осъзнаваш ли сега колко много те обичам?... Защо не ми го каза по- рано?

...

- Как ме наричаш?...

- Моя любов, мое щастие, мой живот...

- Не!...

- ... Твоето име е Болка...

- Именно затова! Защото моето име е Болка! А мен ме болеше...

...

Моля те, не ме пускай, искам да се стопля още мъничко. После може да се вледеня. Страх ме е... Но го усетих, усетих огъня в сърцето си... Остави ме, остави ме още малко да горя... Не ме пускай, прегърни ме силно, още по-силно! Искам да горя!

                                                                *** Vampire_Blood_Kiss***