КАК СЕ ПРАВИ ГРАХ

(Не е печатна грешка)

Не, не става дума за това как се прави “грях”. Това всички си го знаем.

Думата е за простичкото прозаично готвене – грах с разни работи.

И така:

Оказа се, че пак огладнях. В смисъл, че малко ми омръзна филия с майонеза или маргарин и парче варена наденица, сервирани върху вчерашния вестник.

Затова след лещата реших да опитам с грах.

И тъй като съм последователен човек – отново поисках инструкции от много по-добрата половина на човечеството.

Събрах 2 инструкции от два независими източника. След кратък размисъл се отказах от трети. Нямаше смисъл. Двете бяха достатъчно объркани и разнопосочни.

Разбира се, качих ги в компютъра (инструкциите, не жените), подредих ги, отстраних повторенията и противоречията и ги систематизирах в горе-долу разбираем алгоритъм (доколкото е възможно).

Но поучен от предходния опит, този път закачих Блу-тута на ухото, сложих мобилката най-отляво на плота и се договорих с източничките да са онлайн на линия. За текущ съпорт и корекции в екшън тайма.

Нали сте гледали по филмите онези напрегнати моменти с бомбата в ръце и само 3 секунди на разположение, когато на героя някой му крещи в ухото –

“Режи синята, синята!... Не, не, май жълтата... А бе, режи там, че няма време” - обажда се още някой. Както и да е. Накрая всичко става както трябва.

Ще видим. Засега аз още не знам.

Та да продължим. Грах разбира се съм си купил. Консерва. Плевенска, “Storko”, обем 850 мл, 533 гр. (и 33?!? Може би, но не вярвам)

Извинявам се на любопитните педанти – този път нямах време да преброя грахчетата, които се съдържат в една консерва. За другия път – обещавам (ако има друг път).

Сега да караме по инструкциите:

Лошото е обаче, че комшията е военен и тази вечер е дежурен. Няма кой да помага на псувните и да налива бирата. Нищо, ще пробвам сам...

Отворих консервата. Успешно. Всичкото съдържание си остана вътре.

Инструкция: Нарежи средно голяма глава лук. На ситно!

Аз: Кое е средно голяма? Тук имам три. Различни. Добре де – вземам средната. Около 4,5 см в диаметър. Цялата ли да сложа или половината? И какво значи на ситно? Колко ситно? Дай размер...

Отговор нямаше, само пуфтене – “ Ама че си...”

(Добре че не чух продължението...)

Нарязах го както можах. Мисля, че стана. Опазих си пръстите. Даже минах без очила за оксижен. Сложих цялата глава. Обичам лук.

Инструкция: Сложи тенджерката на котлона и запържи лука. Като стане златист, добави с.л. брашно и червен пипер.

Аз: Готово... Ама колко златисто бе, Злато мое... Бяло злато ли, старо злато ли, циганско менте ли... Айде, нейсе.

Набримчих котлона... Обаче сред лукчетата започнаха да се появяват негърчета. Че какво, може би тяхното злато е такова...

Инструкция:  Ама защо ти загаря лука? Оле, забравих да ти кажа - сложи ли олио? Е, как така? Не се ли сети, бе, тутурутко такъв?...

Аз: Ами не съм. Нямаше го в инструкцията!

(Направих се, че не чувам отговора. Все пак имам малко гордост.)

Хайде сега - втори опит. Белене, рязане, пържене, брашно, червен пипер... Сложих всичко. Колкото – толкова. Гладен съм.

Мамка му - къде е комшията?

А, и измислих нещо полезно. У дома в кухнята има 14 чекмеджета с разни работи. Различни. Като взема нещо – червен пипер, лъжичка, белачка и т.н.,  оставям чекмеджето полуотворено...

Да знам кое откъде съм взел. Не че не ги пообърках...

Инструкция: Сега можеш да добавиш 2-3 картофа, нарязани на едро...

Аз: Айде сега - лука на дребно, пък картофите на едро. И колко на едро? Дай размер?... (телефонът избръмча)  Добре де...

- А? Какво каза?!?! Да ги обеля?!? Че аз вече ги сложих! Що не ми каза по-рано!... Чакай да махна тенджерата от котлона и да ги извадя. Не са много... Ууу, че пари...

Така следва и тук – втори опит. Намерих в чекмеджето едно устройство – белачка. След 27 мин се оказа, че е удобно приспособление. Препоръчвам го...

Инструкция: Сега към лука в тенджерата изсипи граха, заедно с течността, сложи и картофите. Можеш да добавиш и нарязана наденичка. И добави гореща вода – около 1-2 пръста над граха!

Аз: Изсипах го, без произшествия. Мивката е далеч. Гореща вода от бойлерчето.

Ами сега?!  Как да измеря 1-2 пръста над граха?!? Че той плува!!! Колкото и вода да сложа, граха и картофите излизат отгоре!... Майната му, колкото съм сложил...

Мамка му - къде е комшията? Няма кой да изпсува като хората...

Инструкция: Сега сложи тенджерата на котлона да заври. Като заври, намали котлона и остави да ври на слаб огън около 30-40 минути.

Аз: Е, сега пак я оплескахме. Кое е силен и кое е слаб огън? Котлонът ми е керамичен – от 1 до 9. Добре, слагам на 8. Ширмът – на мах! Капакът – подпрян с дървена лъжица. Не ми се лепят пак тапети. След малко сместа завря...

Инструкция: Сега намали котлона... Ами сложи ли сол?...

Аз: Не, разбира се... Няма го в инструкцията...

Инструкция: Уф не се сетих да те подсетя... Ама толкова е елементарно бе, Уотсън такъв...

Аз: Для кого елементарно, а для кого нет...

Инструкция: Вместо сол можеш да сложиш кубче Бульон на Маги.

Я по-добре кубче и половина. После намали котлона и го остави да поври 30-40 мин. Но го наблюдавай!!! И когато трябва – доливай вода, да не стане много гъсто... Към края можеш да добавиш малко копър... Това е...

Аз: Хм, значи това е... Добре, но копъра няма да го търся. Чекмедженцата са много. Пък и няма да го позная.

Мамка му - къде е комшията? Няма кой една бира да налее...

Е, значи приключваме, благодаря, скъпа... Ти си най-страхотната жена на света!...

Инструкторката: Така ли!?! И откъде знаеш? Колко жени си проверил досега?!? Аз що не знам???

(гласът в Блу-тута придоби звучене на добре наточен дърводелски трион, а после премина в остро съскане на котел за прегрята пара преди пръсване)

Аз: Упсс, извинявай, аз само исках... (тук обаче връзката прекъсна)

Такааа...  

Останах изхвърлен от онлайна, а съдържанието завря.

После намалих котлона на 4. Видя ми се много и свалих на 3,5. Знам ли... Реших да не се замислям дали са 30 или 40 минути... А и вече нямаше кого да питам.

И седнах пред компютъра.

За съжаление закриха гарнизона и няма откъде да взема ТНТ и взривател с часовник, за да засека времето. Пък и не ми се сменят пак врати на шкафовете.

Но пък измислих друго! Написах на една бележчица:

“Наглеждай граха! Стоп в 21,15!”

И я бучнах в клавиатурата пред себе си. Да стърчи и да я виждам...

Към 21,49 я видях... И отидох да проверя...

Не беше много за гледане...

Е... А бе... каквото - такова. И кашата става за ядене. Ще разбера като изстине...

Всъщност в това занимание съзирам и някакъв забавен елемент.

Току-виж съм решил да опитам и нещо друго.

Но, уважаема “по-добра половина от човечеството”...

Май в главата ми се оформя една мечта - да ви напиша инструкция как да смените маслото на колата. Знаете ли колко е просто...

Ще взема да го направя. И да потърся мераклийка да опита...

(моето мъничко отмъщение)