КАК СЕ ПРОВАЛИ ТРОЛЧЕТО СПАС

  Малката принцеса Русалия Кристина Джорджиана, принцеса на есенните глухарчета, навърши шест месеца. Черешите узряха, глухарчетата цъфнаха и стана време да посети замъка на прабаба си, графиня Иванка. Всички много се радваха и бяха готови за височайшето посещение, нетърпеливо гледаха към улицата, където трябваше да спре лимузината на родителите й когато пристигне от Града на Божествената мъдрост.

  И ето, дългоочакваният миг настана, всички се втурнаха да посрещнат гостите, отстъпвайки почетното място на прабаба й. Усмивки, възхитени възгласи за това колко е пораснала, снимки и клипчета от първите мигове на земята на древната Троя. Сглобиха кошарката и я поставих в нея, като се надяваха там да е на сигурно място. Де да беше така, наистина....

   Никой не знаеше, че пакостливото тролче Спас, което имаше къща под земята, в корените на старата черница, вече беше планирало поредното си злодеяние. Сърфирайки из интернет, Спас беше открил снимките на Росица-Умница   и беше решил, че тя ще е идеална за  негова годеница. Беше повече от уверен, че няма да му я дадат, защото се знаеше, че родителите на принцесата, благородната Дениза от Торнбург и многоученият Хуан Димуеня от Гран Меркадо, бяха поставили сурови и почти неизпълними изисквания към бъдещите й кандидати. Така че Спас реши просто да я отвлече и да я затвори в къщата си в корените на черницата и чак след това да се опита да я убеди да се омъжи за него. Разбира се, той беше ужасно грозен, както всички тролове, беше и много дребен и изобщо не подозираше, че Росица-Умница скоро ще порасне и никак няма да може да влезе в къщата му. Освен това, тя беше суетна красавица, капризна и взискателна, както подобава на истинска принцеса. Но Спас изобщо не искаше да се вразуми въпреки натякванията на майка си, вещицата Наина, която в древни времена беше дошла по тия земи от степите на Скития за да се омъжи за цар Севт, но успя само да прелъсти жабока Манас и затова синът й се оказа трол, а не принц. Тя не искаше да си има работа с принцеси, смяташе ги за мързеливи и непочтителни,  качества, съвсем неприемливи за една вещица-свекърва. Обаче Спас нехаеше.

    Той нае свраката Амалия да шпионира  под предлог, че краде череши от голямото дърво. Тя трябваше да му докладва когато Русалия остане сама. Само че криво си бше направил сметката и стъкленото топче, някога загубено от бабата на принцесата, което даде на алчната Амалия, беше отишло съвсем на вятъра.

   Още с пристигането, до кошарката заеха позиция котките-войни Сиса и Чернишка. Всеки знае, че котките винаги са наясно какво може да се очаква от пакостлив трол, само че те не можеха да го кажат на хората. Затова просто си лежаха, уж сънливи и пренебрежителни, но всъщност ушите им бяха отворени и като радари преслушваха всички обезпокоителни сигнали.

   Спас разбра, че начинанието му ще претърпи провал и за отмъщение изкопа тунели под  лехата с доматите на графинята. Тя, от своя страна, обвини къртика Готлиб, който много се обиди и дълго плака в къщичката си сам. За какво му бяха на него горчивите доматени корени, той копаеше само под лехата с картофи!

   Свраката Амалия все пак свърши нещо. Тя узна, че Сиса има малки котета, които крие на тавана на съседната къща и докладва на Спас. Тогава той реши да отвлече едното и да го държи като заложник, докато му предадат принцесата. Но пак нищо не стана, защото там, с метла в ръка, го посрещна стопанката на къщата, добрата Марина, която цяла зима хранеше котките и държеше под око скривалището на котенцата. Тъй като Спас се криеше в тревите, тя не можа да разбере, че си има работа с трол и помисли, че дебне  порът, който й беше изял две кокошки. Прицели се точно и Спас отнесе няколко яки удара с дръжката на метлата. Незабавно хукна да бяга, защото жената извика на мъжа си да донесе пушката.

   А през това време семейството лястовици Вик и Ласти, кацнали на жицата, коментираха събитията и яко  се присмиваха и на Спас, и на свраката. Подигравките им звучаха на хората като съвършена песен и всички се усмихваха и гледаха към тях. Росица-Умница спокойно си спеше в кошарата под сянката на черешата, а двете котки мъркаха силно и приспивно от двете й страни.

   Да не мислите, че Спас се беше примирил? Нищо подобно! Какво измисли след това пакостливият трол, ще разкажа в друга приказка.