След почти два месеца в Италия Мел се възстанови, отново имаше здрав вид, лицето й отново придоби плътност, слънцето бе направило кожата й матова и макар и не много напълняла в сравнение с началото на пътуването й, тя все пак не бе онова слабо и безплътно същество. Пит виждаше разликата и се радваше, че неговата Мел се завръщаше.
Една вечер, след като бяха вечеряли и с по чаша вино седяха в полумрака на градината, Пит тихо каза:
- Трябва да пътувам за Ню Йорк, Мел.
Тя не отговори и той продължи все така тихо:
- Имам работа, която трябва да свърша там и искам да видя Алекс.
Мел отпи от виното:
- Да пътуваме заедно тогава...
Пит трепна:
- Защо? Искаш да се върнеш вкъщи ли? Не ти ли е добре тук?
- Тук е прекрасно, но не мога да остана безкрайно... Не искам да злоупотребявам с добрината ти... И без това вече направи твърде много за мен...
- Стига, Мел, знаеш, че винаги можеш да разчиташ на мен.
Тя продължи, все едно Пит не беше казал нищо: ...