13 ene 2010, 20:13

Как се става лицензирана фея-кръстница (приказка трета) 

  Prosa » De humor
2236 0 1
4 мин за четене

Как се става лицензирана фея-кръстница

(приказка трета)

 

              Феята Гладиолина гаврътна на екс чашката с вишньовка, уж  небрежно я подаде през масата, за да я допълня своевременно, и с трепетлив глас започна своя разказ с думите: „Като всяко малко момиченце и аз исках да стана принцеса, да нося всеки ден бални рокли и да танцувам с разни красиви принцове до припадък, но за съжаление ме скъсаха на физическите тестове (никой не иска ниска тантуреста принцеса). Но пък изпитващите орисници казаха, че има вакантно място в отдел ФЕИ (Фантастично Еферични Истерички) и аз приех. Разбира се, бях водена само от благородни подбуди (пък и исках на всяка цена да вляза в магическите среди, нали ме разбирате, хълцук, долей ми, мила, че чашата ми май е празна)... та какво казвах, а да: водена от най-чисти подбуди, да изпълня мечтите на някое друго тантуресто момиче като мен, аз започнах да се готвя активно за изпитите за получаване на лиценз.

              По някои дисциплини се справях много добре, но по други едвам не ме скъсваха. Ето, например, по ПТП  (Пеене и Танцуване с Птички) преподавателят, сеньор Пируетикус Изперкваликус беше във възторг от мен, в рецензията си ме определи като същински пумпал и палаво розово торнадо. По ТТ (трансфигурация на тикви, опа, на тъпотии, или на товари ли беше, сипи ми, моля, че ми попресъхна гърлото и почнах да забравям). Та по Трансформации на товари бях много добра: превръщах мокет в корсет и жартиери в бонбониери с едно „пуф”, или пък беше „паф”, забравила съм... (и понеже Гладиолина нагледно демонстрираше, размахвайки пръчка, нашият многоуважаем гост, преобразеният в мечка принц Руди се сдоби с мрежести еротически чорапи, изпод които му стърчеше козината) Както и да е. Но по Дремнология бях много зле. Не щяха да заспиват тез’ добитъци и туй то. Иначе го гледаш, хубаво, русо, слабо, надарено момиче, пък не млъква. Ти му викаш спи бе, то ти дрънка насреща, хълцук! Без малко да ме скъсат по Дремнология де, ама на късмет го взех тоя изпит. Хубаво, че се спъна в дългата си ефирна рокля таз’ ми ти принцеска, че падна на глава и заспа вечен сън, та изпитващият ми го зачете. После чух, че като я събудил принцът, принцесата била с амнезия и забравяла всичко на минутата, ама нали е хубава, на принца не му пукало особено.

             Че така де, криво ляво изкарах изпитите, взех лиценз, зачислиха ми пръчка и ме пратиха по задачи (отвори другото шише да полеем повода, а, мерси). Тръгнах аз да си търся кръщелница, ама се оказа по-сложно, отколкото предполагах. Никоя не отговаряше на изискванията: ако е красива, няма да е бедна; ако е висока, пък ще е грозна или още по-лошо – умна; ако е бедна, хубава, висока и изобщо всичко както трябва, пък ще има голям крак. Бях се отчаяла по едно време. Препоръчаха ми тогава от отдела едно момиче и аз се хванах на работа с небивал ентусиазъм. Рокли, каляски, принц прекрасен, всичко уредих. Надарих я с небивал чар и красота, от всичко по много ù дадох, даже в повече, както се оказа впоследствие. Беше симпатично амбициозно момиче, което си търсеше мястото в живота и аз все едно себе си видях в това неориентирано създание. Ама стана тя каквато стана. Появи се тя на кралския бал и веднага се ориентира отчайващо добре в ситуацията. Ще ви опиша директно резултата: баща и син се скараха за нея, кралят се разведе с кралицата, взе малката авантюристка за жена. Принцът побесня, поведе бунт, подстрекаван от майка си и така започна първата война в приказното кралство. Заради тази издънка мен ме заточиха тук, във вълшебната гора, далеч от дворцовия блясък и цивилизацията, хълцук!

            Разстроената фея Гладиолина грабна със замах полупълното шише с вишньовка и го изпразни на един дъх. Големият мечок, бивш руски казак, преобразен принц по настоящем и пияница по всяко време, я изгледа втрещено и някак влюбено. А аз стратегически извадих шише водка от скрина, сложих го на средата на масата и бързичко се изнесох навън, да не преча да влюбените, че да не се сетят да попитат аз как се озовах във Вълшебната гора...


А това е една срамна история и може би следващия път ще ви я разкажа...

 

 

© Калина Градинарова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Браво, амбициозно момиче си! :-Р
Propuestas
: ??:??