Как станах адвокат на дявола
Десет години плюех по свекърва си, но само щом си отворех устата, мъжът ми „автоматично” ми я затваряше. Все повтарях: „Ти обичаш майка си повече от мен. Иди и си живей при нея!” А той ми отговаряше: „Жени много,майка - една. Ако не ти изнася, ставай и се измитай!” Аз обаче оставах.
В един момент това ми омръзна и реших да сменя тактиката. Скандали, скандали, ама човек има нужда и от почивка. „Майка ти е гадна, злобна, проста...” - колкото и богато въображение да имах, за 10 години репертоарът ми се изчерпи, а ефектът винаги беше един и същ. Мъжът ми все я защитаваше – същински адвокат на дявола! И така, прибираме се след поредната традиционно неприятна вечер у свекървището - 10 години всяка неделя вечеряме у тая проклетия - и аз прошепвам благо: „Майка ти така хубаво ни нагости...” вместо: „Не мога да понасям буламачите й!” „Какво каза?” - мъжът ми ме изгледа втрещено. „Казвам, че милата ти майчица беше направила чудна баница!” „Да бе, само дето я беше пре ...