Как влязох в съня на жена си - част от разказа ми от книгата "Живото съкровище"
“Обичам, когато ръцете ти се плъзгат бавно по кожата ми... Тръпката, която ме залива, е необяснима... и летя, пропадам... благоговея...”
Събудих се целият плувнал в пот. Беше тихо, тъмно и спокойно. Жена ми спеше до мен и след секунди, когато се поуспокоих, забелязах, че тя леко се усмихва насън. Видях лицето ù, осветено от ярката лунна светлина, която проникваше през полуотворения прозорец. Изразяваше задоволство и блаженство.
“Какво става с мен, за бога? Какви са тези сънища?”- запитах се аз.
Чувствах се някак странно. Усещах се като опипана жена, готова за похот. Направо откачих. Никога не съм бил със странни наклонности. Всъщност не забелязах нищо чак толкова шокиращо. Просто усетих, чух и видях желанията на една жена. Но те бяха в моя сън и в моя мозък. И гласът, да, гласът ми бе познат. Погледнах към кротко спящата си съпруга. Ами да. Това беше нейният глас. И той идваше от дълбините на нейния сън и и ...