Посвещавам този разказ на
impure_blood и kjano (Калин Кемов),
които с мненията си във форума
ме накараха да напиша този разказ
Благодаря!
Как земята реши проблемите си
Залата наистина беше величествена, неслучайно я наричаха "Тържествената зала". Стените и бяха украсени с благородни метали и скъпоценни камъни, подът беше покрит с паркет от сиянски черен дъб, столовете бяха тапицирани с най-финната ръчно изрисувана изрисувана плътна земна коприна. Отблясъците които се получаваха, когато светлината попадаше върху стените очароваха всеки, който имаше възможност да присъства на величествените Дебати на кандитатите за президентския пост, които се провеждаха веднъж на 25 години - единствения случай, в който залата се използваше. Фактът, че подобно съоражение отваряше врати веднъж на четвърт век придаваше още по-величествен вид на и без това грандиозната сграда.
Залата беше препълнена и въпреки това не се чуваше говор - величествената обстановка сковаваше мислите и езиците замръзваха. Очакването на Дебатите предизвикваше и радостни, и тревожни трепети в сърцата. Единствените звуци, които се чуваха бяха дишането на стохилядната човешка маса и тук таме някое покашляне.
Чу се звън на гонг. Дори леко доловимите звуци изчезнаха и настана гробна тишина. Огромната тълпа затаи дъх и очакване на думите на Водещия на великите Дебати. Светлините угаснаха. Само един прожектор продължи да пръска белите си лъчи осветявайки Трибуната. Водещият застана на трибуната, нагласи микрофона, покашля се, отпи няколко глъки от синьо-зелената течност в чашата поставена пред него и заговори:
- Драги сънародници. Започват великите Дебати за избор на президент. В този изключителен момент бих искал да кажа няколко думи за тези от вас, които не са запознати с нашата политическа система. Някои от вас, пълноправните избиратели не са участвали на предишните избори за Президент и не са наясно с нашата политическа система. Нашият народ никога не говори излишни неща - който трябва да знае нещо, го знае, а тези, на които знанието не му е пряко необходимо не е необходимо да се натоварват с допълнително бреме (това е пояснение за гостите от Федерацията, които може би са учудени от изявлението ми), поради което се налага това встъпително изявление. Нашият президент разполага с пълната и неограничена власт над всички вътрешни и външни дела, които засягат народа ни. Мандатът му е 25 години и не може да бъде прекъсван освен в случай на смърт. Това е цялата философия на политическата ни система и както разбирате тази философия прави Изборът изключително важна част от нашия живот. Към него трябва да се подходи изключително внимателно и затова се провеждат великите Дебати. Многословието не е присъщо за нашия народ, затова ще кажа само: Нека великите Дебати започнат.
Дебаите бяха наистина велики. Повече от шест месеца кандидатите дебатираха по различни проблеми, а избирателите слушаха внимателно и преценяваха. Всичко друго на планетата беше замряло. Нямаше производство - използваха се натрупаните запаси, нямаше забавления, нямаше нищо извън Дебатите. Стана време за заключителните речи. Различни кандидати в духа на традицията клеветяха всичко и всички, отправяха се безумни обвинения и нечувани обиди. Дойде ред на кандидатът с най-малки шансове, който по традиция се изказваше последен, за да има възможност да наклевети без възможност за отговор опонентите си. Байт Зойза се изправи на трибуната и започна Великата си Заключителна Реч.
- Драги сънародници - започна речта си с твърд глас Зойза - дълго време мислех какво да кажа в заключителната си реч и още по-дълго се колебах дали да кажа каквото измислих. Защо? Защото смятам да наруша великата Традиция и да не кажа нито една лоша дума за опонентите си, които безкрайно уважавам. Знам какво си мислите, мислите си, че го правя от страх пред неизбежното наказание от бъдещия президент за мръсотията казана по негов адрес. Не. Просто защото нашата нация загива. Всички знаем, че загива. Населението обеднява, икономиката ни издъхва, планетата умира а ние не правим нищо за да подобрим положението. Дебатите по тадиция не са насочени към текущите проблеми, а би трябвало. Затова реших вместо да спазя традицията да насоча вниманието ви към нашите проблеми и към начинът да ги разрешим. За да не нарушавам напълно традицията, няма да говоря директно, а ще ви разкажа една история, историята на Земята.
Историята на земята
- Довиждане скъпи гости, надявам се, че почивката ви е харесала и ще се радвам ако ни посетите отново. Процедурата по отпътуване е същата каквато преминахте при пристигането, така че предполагам, че нямате въпроси - каза бай Марин.
Нямаха.
Бай Марин беше управител на хотел "Земя" собственост на галактическият туроператор. Хотелът беше невзрачен - обикновенна селска къща в Родопите, но пък един хотел на Галактическия туроператор на планета, която не знае за съществуването на Галактическата федерация трябваше да бъде точно такъв - незабележим. Всъщност хотел беше малко пресилено, това беше по-скоро транспортен възел - гостите пристигаха, променяха ги във човешки вид и ги изпращаха да обикалят планетата с ексурзоводът.
След като и последният турист си замина бай Марин се стовари във фотьойла пред телевизора и тежко въздъхна.
- Утрепах се - каза той. - Гнусен занаят.
- А мене питаш ли ме - малко кисело му отговори Екскурзоводът - като по цели дни и нощи съм с тях.
- Предполагам, че е по-гадно.
- Трябва да проверим книгите и да докладваме на началството.
- Дай първо да отдъхна бе - сопна се бай Марин - стар човек съм вече.
- За работа си стар, ама като стане дума за мацки си млад, а?
- Заядлица, днеска си голяма гад.
- Нещо ме свива стомаха, извинявай.
- Добре де, дай да ги прегледаме тия бумаги - с помирителен тон предложи бай Марин.
Влязаха в съседното помещение и започнаха да проверяват документите. По едно време Екскурзоводът извика:
- Плюшената змия не е заминал.
"Кой беше този пък?" - запита се бай Марин - "О, оня, дето мяза на малка змия"
- Е какво? - попита бай Марин и изведнъж се стресна - Чакай, как така не е заминал?
- Няма го в списъка на заминалите.
- Трябва да е грешка. Ще се обадя в централата да проверя.
От централата съобщиха че Плюшената змия не е сред пристигащите.
- Е какво да правим? - кресна бай Марин на оператора.
- Чакайте на линия ще се свържа с отговорника за вашия сектор.
След около 5 минути на другата линия се появи отговорника.
- Какво сте се разкрякали? - попита той - Земята не иска визи за Федерални граждани, Плюшената змия е пълнолетен, какъв ви е проблема. Ако не се върне до три месеца ще му искате пари за обратен превоз, няма да му презаверявате билета и това е.
- Няма визи - възрази бай Марин - защото земята не знае за съществуеането на Федерацията.
- Е какво, като не знае, не знае. Да сте разбрали и да сте въвели визи. Аз какво да направя, като не си знаете съседите. Айде оставете ме да се наобядвам, че заради вашата варварска планета ми изстинаха червеите - каза отговорника и изчезна. Операторът отдавна беше затворил линията, но бай Марин не беше забелязал и се учуди.
"Къде изчезна тоя? Сигурно е затворил" - каза си бай Марин - "Варварска планета, клоун смотан. Пък може и така да е, кой го знае. Пък и на кой му пука."
Месец по-късно бай Марин седеше удобно разположил се на дивана и заедно с Екскурзовода наблюдаваше предизборните дебати. Говореше председателя на новата партия наречена "Нов път за трансгранично сътрудничество и вътрешен прогрес в рамките на ЕС и НАТО".
- Е с това име няма никакви шансове - каза екскурзовода и се засмя.
- За по-малко от хиляда дни - продължаваше гласът от екрана - нашата партия ще възроди икономиката, ще увеличи заплатите с осемстотин процента, ще даде тласък на науката и техниката, на здравеопазването, ще премахне бедността и мизерията и ще излекува болните и сакатите...
- Все бях чувал обещания, но това е прекалено - заяви бай Марин - Кой ще му повярва? Как смята да изпълни всичко това? Направо се чудя за смях ли е или за рев.
- Един луд повече нищо няма да промени, поне прави забавна кампанията - заливайки се от смях каза Екскурзоводът.
- Майтап. Ще видиш, че за куриоз ще вземат да го изберат.
Бай Марин дори си нямаше идея колко е бил прав, но още на следващия ден след изборите отваряйки вестника осъзна, че се случват и невъзможни неща. Петър Зимски и неговата партия "Нов път за трансгранично сътрудничество и вътрешен прогрес в рамките на ЕС и НАТО" по предварителните резултати получаваха 63% от гласовете. Няма и месец по-късно промените започнаха с наистина учудващи темпове. След петсторин дни вече никой не се съмняваше, че "Нов път за трансгранично сътрудничество и вътрешен прогрес в рамките на ЕС и НАТО" ще изпълни обещанията си. Страната процъфтяваше. Петър Зимски стана премиерът подписал договора за членство в ЕС. След две години на тържествената церемония председателя на Европейската комисия в тържественото си слово заяви, че въпреки всички очаквания България влиза в съюза не като беден роднина, а като богата, порсперираща държава, която може да допринесе много за европейската идея. Бившият премиер даваше интервюта наляво и надясно, като основната му теза беше "Аз ви казах, че с прословутото си трудолюбие ще се оправим за осемстотин дни, макар че съм сбъркал с двеста дена явно, но това не е много на фона на дългия преход". Наистина, възразяваха му, че не той е постигнал този успех, но това не му пречеше да говори.
- Е това е феномен - каза един от гостите на хотел "Земя" преди да влезе в телепорта. - Истинско чудо. Ако всички поемат по този път скоро може да видим Земята в Галактическата федерация.
- Съмнявам се - отвърна му бай Марин. - Но кой знае, вече нищо не може да ме учуди.
Но се оказа, че има. България пое председателстворто на ЕС и с присъщата си енергия новият стар министър председател Петър Зимски постигна невъзможното - превръщането на съюза в единна държава. Експертите сътвориха специален нов език за новата държава. Европейските граници - културни и политически бяха заличени.
- Е тоя да не е някакъв магьосник - питаше Екскурзовода всеки път като заговореха за феноменалните успехи на Зимски.
- Кой го знае - отговаряше бай Марин - Ама поне добро прави.
- Добро, ама с каква цел.
Петнадесет години след избирането на Зимски за премиер на България на земята нямаше дъжави - обединението беше пълно. Науката се развиваше с бясни темпове, изникнаха теории които опровергаваха Айнщайн и даваха възможност да се конструират кораби, които да прекосяват безкрайни разстояния за практически нулево време. Появиха се нови енергийни мощности основани на принципи, за които само преди няколко години дори научните фантасти нямаха куража да мечтаят. Земята процъфтяваше. Тогава се случи неочакваното. Многообичаният президент на Земята изчезна. Търсиха го всички, от полицията, през специалните служби, до обикновенните граждани, но не го намериха. Беше изчезнал без следа.
В същото време в хотел "Земя" собственост на галактическият туроператор се появи търсеният от всички Петър Зимски.
- Господин президент - извика бай Марин - ама вас всички Ви търсят. Как... какво стана. Как попаднахте тук. Да повикам ли някой?
- Ама спрете де бай Марине - каза Зимски - оставете ме да си кажа приказката.
- Ама... откъде ми знаете името?
- Че как, нали вие ме посрещнахте тука. Време е да си ходя, връщайте ме в моя си вид и дайте един билет до Касиопея 7.
- Плюшената змия!!! - извика бай Марин. - Това сте бил вие.
- Че вие не се ли сетихте?
- Не. - призна си бай Марин - Значи един билет до Касиопея 7.
В този момент се намеси Екскурзовода:
- Г-н Зимски трябва първо да отиде до централната планета на федералния съюз.
- Че защо? - в един глас извикаха бай Марин и Плюшената змия (който вече беше в камерата за промяна на външния вид).
- Защото федералните закони го изискват - обади се гласът на Отговорника, чиято холограма се беше появила без никой да забележи.
- Ама вие откъде цъфнахте - съвсем объркан попита бай Марин.
- Екскурзовода ми съобщи за "височайшата" визита.
- Е щом трябва, ще ида на централната планета.
- Ама защо, това е безобразие - започна да протестира бай Марин.
- Не се притеснявай бай Марине. Щом трябва, трябва.
На централната планета във федералния съд се проведе дело срещу Плюшената змия за намеса във вътрешните дела на планета извън федерацията. Делото пропадна след като свидетелските показания на обвиняемият бяха потвърдени. А те бяха само няколко изречения:
- Че каква намеса бе хора. Нали като молят за помощ трябва да им помогнем?
- Кога земята е отправяла молба за помощ - попита прокурорът - във федерацията не е постъпвала подобна молба.
- Е как ще постъпи като те не знаеха за нея - отговори обвиняемият.
- Това няма значение. Законът е ясен. - заяви прокурорът и допълни - Свидетелят е ваш.
- Значи твърдите, че Земята е помолила за помощ - попита защитникът.
- Да.
- Как и кога?
- Докато бях на Земята, постоянно чувах от местното население едно и също - няма ли най-сетне някой да дойде да ни оправи.
- От колко земляни го чухте.
- Повече от сто.
- Драги съдии. Бих искал да отбележа, че сто човека са представителна група от дадена цивилизация според чл. 6, ал. 7, т. 2, буква б от федералния закон за дипломатическите отношения между федерацията и изостаналите цивилизации. Земята при посещението на моя клиент е била официално, цитирам: "Варварска населена планета, пред самоунищожение", което е накарало клиентът ми като представител на Федерацията да изгради отношенията си с нея в светлината на този закон.
* * *
- Земята си взе поука. - продължаваше речта си кандидатът - Срамът който изживя я накара да продължи възхода си, дори да го ускори, така че изпревари много от старите членки на Федерацията, но въпреки това петното остана завинаги. Дори сега седем века след това срамът си стои. Така че ще ви попитам само едно: "ИСКАМЕ ЛИ ДА НИ ОПРАВЯТ?" Не! Но ако не променим нещата ще се наложи, така че нека не чакаме да ни оправят, нека си помогнем сами.
Сто хиляди души с възторжени викове се втурнаха към кандидатът, вдигнаха го и го понесоха към славния президентски мандат. След време Зойза стана известен просто като Президентът или като човекът който промени нещата.
© Иван Атанасов Todos los derechos reservados