– И, Евгени, другия път искаме луканката да е ле-е-ко запечена! Не можа ли да запомниш как я обичаме?
Сервитьорът послушно кимна с глава.
– А ти, Веско, напълни двете туби с бензин. От безоловния. След полунощ ще си ги приберем.
Двамата дебели и мустакати сержанти от пътната полиция доволно се оригнаха, излязоха от топлото кафене на бензиностанцията в края на града и подкараха патрулната кола по магистралата.
След тях в заведениято момчетата замърмориха: „Не стига, че муфта ядоха и пиха, ами и кусури намират.“
На отбивката колата спря. Вечерта бе мразовита, пред включените фарове снежинките сътворяваха вихрен танц.
Сега трябваше да проверяват пътуващите по-често и по-стриктно. Налагаше се. Утре бе Коледа.
В далечината блеснаха светлините на автомобил. Сержант Петров и сержант Иванов излязоха от служебната кола и спряха водача. Представиха се.
Дребният селски човечец се зачерви от притеснение. От другата седалка жена му преценяващо ги огледа.
– Не сте сложили предпазните колани – каза И ...