Събудих се днес, както всеки един обичаен ден. Беше слънчево и необичайно топло. По принцип дните напоследък минаваха бавно и тромаво, както обикновено се случва в периода, откогато вече не посещавам училище. Излязох до магазина за хляб, както обичайно. Но днес там обстановката бе по-изнервена от всеки друг път. Какво стана там ли? Сега ще ви разкажа в следващите няколко реда: По принцип хората като си напазаруваха и седнаха отвън, тъй като там има няколко маси и столове за хора, които се изморяват, поради болести или други техни си причини. Така става всеки ден, тъй като магазинът се посещаваше от възрастни хора и деца. И днес не се различаваше особено много обстановката, но имаше нещо, което ми направи силно впечатление и затова реших да го споделя...
Днес продавачката получаваше стока и помоли да изчакаме отвън, докато ù я разтоварят. Та седнах отвън и се загледах как един човек искаше да си вземе стока, директно от доставчика на магазина. Той много настояваше доставчикът да му даде ...