Внимавайте какво и как празнувате
Ох, защо така ме боли главата? Направо ме цепи. Какви са тия листа в косата ми, сигурно съм паднала в храстите пред блока, затова ме боли всичко. Защо съм само с един чорап и какви са тия жартиери? О, помня че пихме брудершрафт с някой и после се целувахме дълго... Беше хубаво... виното. Май имаше и танци. Мале, какви ли съм ги вършила..
Я потник, боксерки, така... да видим къде ще ме заведат тези следи... В хола! Кой е пък тоя дебелак, дето лежи на дивана? А как хърка! Ако в него ми е другия чорап, значи съм била с него... цяла нощ. Какво ли съм правила?! Наистина не помня. Чувствам се точно като в приказката за Пепеляшка. Така де, тя в полунощ бяга и защо си изпуска пантофката? Защото е била пияна. Принцът изглежда е бил по-пиян от нея и не е могъл да я стигне. Аз толкова ли бавно бягам, та тоя ме е настигнал? После я е търсил по пантофката, защото не си е спомнял как е изглеждала... Ах, тоя принц! И защо принцесите ходят по балове, за тях няма ли вечерен час? Както и да е. Ама нали не е хубаво да учим децата да пият от малки и айде приказка по действителен случай, само дето алкохола го заменят с вълшебства. А вчера как ми беше вълшебно... Защо така ме боли глава само не разбирам. Не трябва да спя до късно, от това ще да е. Леле, току-що се сетих, че съм семейна. Ей така някак си ми просветна.
Ау, ами ако сега се прибере мъжът ми, какво ще му кажа, какъв е тоя, дето спи у нас и защо съм полугола. Ах, да! Защото още спя. Ей сега ще му звънна да видя какво... знае... какво става. Забравил си е телефона на масичката в хола. Сигурно се е прибрал и ни е заварил заедно... Напуснал ме е. Така се е отвратил от мен, че в бързината си е забравил телефона. Какви ли съм ги вършила? Ще звънна на съседката, леля Стоянка. Помня, че вчера бяхме у тях на гости. Да! Те имаха годишнина от сватбата. Да! Тя така се напи, че танцува на масата. После май на мъжа ù му стана лошо, та за малко да викат Бърза помощ. Ама и аз не трябваше в дамаджанката с домашно вино да сипвам водка. То колко сипах, само една бутилка, ама айде де. Отде да знам, че ще им хареса. Нали не обичам вино, пък вчера беше... и ден на виното... Аз винаги си нося в дамската чанта, за всеки случай и за да не им откажа... Айде сега, случва се, какво пък толкова? Ще ù звънна да я питам уж как е чичо Спас и така ще разбера какво е станало с мен.
- Ало, лельо Таня? Как сте, как е мъжът ти?! Много е доволен? Толкова освободена не те е виждал до златната ви сватба? Много ме е харесал? Даже ме кани от сега на Диамантената... Кажи му, че ще дойда. Възхитен бил... Да... А, лошо му станало, защото пил виагра преди това, за да те уважи за тройния ви празник. После виното и като си се качила на масата... кръвта му нахлула не където трябва, та му спаднало кръвното. Малко в повечко му дошли танците с мен. Рокендрол на неговите години... Наистина ли се задъхва като изкачи стълбите до асансьора? Вчера не му личеше. Лельо Танче, тук гледам има много свещи у нас. В хола, в спалнята... Ти каза троен празник, на виното, годишнината, а третият някакъв църковен празник ли е? Какво сме празнували и ние след това? Какво? Деня на влюбените? Е, аз кога успях вчера да се влюбя толкова бързо? Няма повече да танцувам. Не, нищо, шегувам се. Да, да, празнувахме, да, с моя... Защо, да не мислиш, че съм празнувала с някой друг. Шегуваш се... И аз, айде чао.
Така! Тя не знае нищо, значи не съм се изложила в тях, станало е после. Златна сватба, а как помнят всичко?! Браво! Ако се прибере моя, ще кажа, че не познавам човека, който лежи в хола. Трябва да се облека. Не, трябва да изгоня тоя нахалник, преди да се е прибрал, ако изобщо се прибере съпругът ми, миличкият. Леле, как се е разплул. Пфу! Ау, и чисто гол, само по вратовръзка, не го е срам. Дано не съм правила с него това, което си мисля... Ще го обърна, да го видя как изглежда отпред... в лице. А! Това е той, миличкият ми мъж. Слава тебе, Господи!
- Ставай бе, мръсник! Какво си се разплул тук?
- Снощи беше страхотна! Какъв свети Валентин изкарахме, само така те искам. Не обичала вино?! Палавницата ми! Хареса ли ти как те внесох на ръце в спалнята, бях запалил всички свещи и посипах леглото с листа от рози... А ти, ти какви ги върши...
- Не ми разказвай. А защо не си останал да спиш при мен?
- Ти, след задължителната програма, започна и волни съчетания, всичко беше добре, но като започна да пееш към сутринта... се преместих малко да поспя.
- Не харесваш как пея?!
- Харесвам, разбира се, но като започна да търсиш микрофона...
- Разбрах, не разказвай. Щяла съм да събудя блока, това е, браво, че си се преместил. Но как ме боли глава...
- И мен, а уж винцето беше домашно, странно.
- Да бе, чудно, една дамаджанка на толкова хора...
- Само ти, скъпа, изпи две и викаше "Наздраве" нон стоп. Как ти се радваха!
- Значи от виното ще да е, нали в него е истината, тогава защо ме боли пуста глава. Абе, пий си водка, да ти е чиста работата. А аз се чудя от какво толкова ме цепи главата. Ей, прави са хората – истината боли! Трябва да пийна нещо да ми мине.
- Винце?
- Може!
© Светлана Лажова Todos los derechos reservados
Иванова, не е лесно да си...жив, или беше...да си щастлив! Няма значение, купон да става, после ще ги менкаме, нали са си наши, няма да се брои за изневяра, нали не са чужди мъже !!!
Доче, така е, мила!!! Толкова си права, че чак ми се иска пак да опиша как вчера...ама за това друг път
Привет, Галина!!! Голямо премеждие с вино