- "Знаеш ли, и аз това се питам.." - промълви Смъртта и хвърли новия брой на вестника, чиято последна страница явно бе тежка отговорност на някой смъртен да поднася нова тема за размисъл всяка Събота. Само глупости пишат. Отражението в огледалото, в банята въздъхна и изцвръцка от ментовата паста върху четката за зъби. Никакво въображение. Как така сънят не бил част от ежеднонощието му? Давай ти будувай няколко века, да видим дали това, че нямаш клепачи ще те спаси от заспиване на работното място. Не пиел кафе. Ха. Вярно липсата на плът и поне стомах затруднява задачата, но определено кофеинът промива благотворно кости и костици. От врата та чак до кокалчетата на глезените.
И как така бил мъж под чехъл? Движенията на четката за зъби станаха по-отривисти, гневното скърцане на влакната подсказа, че тук бе дръпната нервна струна. Според изданието чехълът бил собственост на Смъртица, която явно изобщо не се впечатлявала от статута на мъжа си и раздавала гръмотевични шамари. Глупави простосм ...