Глава тридесет и седма – за желанията и пожеланията
Та си седим ние в кафе-гаража на Ванката, пием си оригинални ментета и за жени вече си приказваме.
- Аз ги обичам така - по-пухкави, по-сочни - вика Кольо. И разказва за бившата си приятелка (по модерному), дето била необхватна като сибирската земя, но малко по-топла от нея.
- Аз пък - намесва се Митето - обичам студено кафе и горещи жени - и разказва за бившата си приятелка (по модерному), дето за един месец го направила в ханша като телеграфен стълб.
А пък аз си пия питието и с цифри идеалите си изразявам:
- При мен всичко трябва да е точно. Жената да е с мерки 90-60-300...
Гледат ме ония ошашавени, не могат да си ме представят легнал върху тия Хималаи.
Та са наложи да пояснявам:
- Туй, последното, е мярка при шпагат...
И в този момент пристигна Васето от северния блок. Рожден ден имал, та преди официалните навлеци вечерта, искал с нормални хора да се почерпи. Викна по едно като начало, а ние го засипахме с бъдна благодат. Един му п ...