Беше късна есен. Схлупено, потънало в забрава, а може би и в размисъл, малкото Видинско село - Черно поле се бе притаило, горе, на опашката на лъва и от неговата най- северна част идеше гъст дим. Бай Ставри вареше компоти. Освен есенни компоти, Бай Ставри вареше и зимна ракия- душегубка. В Русия и викали самогон, и съвсем не била ракия, а самоделна водка. Когато пиеш самогон, обясняваше Бай Ставри, ти, един вид, се самоизгонваш от тялото. Просто се прогонваш. Тялото пада докъдето е стигнало и ти го наблюдаваш отгоре. Много често гледката не била добра, или прилична, та наблюдаващият искал да слезе и да оправи я крак, я ръка, нелепо положена от тялото в непривична поза. Но не можел. Не можел да се върне. Обикновено като си се самоизгонил, то можело да се върнеш след най- малко три часа. Душегубката имала сходни свойства, но различен аромат. Самогонът нямал аромат, той бил като бистра ручейна водица и трябвало да му привнасяш аромати отвън. Или с пресен топъл хляб, или с кисела краставич ...