Земята ме роди камък - твърд и студен (мислех си). Когато вятърът и времето започнаха да ме оформят, разбрах, че нищо не е достатъчно твърдо или тежко, за да им устои. Когато слънцето достигна най-високата точка в небето, осъзнах, че нищо не е прекалено студено да устои на лъчите му. "Кой съм аз тогава?" - запитах се. И тъй като животът има хумористичния навик да ни отговаря на въпросите, които не изричаме на глас, едно момиче ме запрати към близкото езеро с учудваща енергия и сила.
"Кой си ти?" - попита ме едно птиче, докато летях над езерото - "Аз съм птица, също като теб!" - отговорих, без да се замислям. "Тогава защо падаш?" - попита ме птичето. Студената прегръдка на езерото прекъсна остроумния ми (мислех си) отговор. Ха! Че защо ще давам обяснения на някакво си птиче, което за разлика от мен дори не може да се гмурне във водата?! Аз не падам, а летя надолу!
"Кой си ти?" - попита ме една рибка, щом цопнах в езерото - "Аз съм риба, също като теб!" - отговорих, без да се замислям. " ...