КАМЪНИ
Когато седна върху напечените от слънцето камъни, надробени от скалата в паницата на времето, с които то си прави попара, се чувствам като един от тях. А тръгна ли, походката ми става бавна и тежка, като стъпката им, с която се спускат от върха по стръмния хребет. Времето е увенчало тази част на планината с дългата си сива огърлица, придаваща своеобразие на пейзажа в тази красива местност. И ехото тук говори с гласа на претъркалящия се отломен от скалата камък, и знае само неговите думи. В пукнатините на скалата спи грохотът на миналите бури и в тях почива споменът за птича песен. Когато кацне птица върху гръдта на камъка и звънливата ù песен огласи простора, в такива мигове опитвам от гъстата напитка на хванатата в погледа ми вечност. А старата чешма в ниското шие сребърната риза на тишината с тънкия гласец на течащата водна струйка от чучура.
Когато дойда в тъжни дни при тези камъни, разпръснати в нозете на скалата, усещам как пукнатините ù запълзяват към сърцето ми. В такива ...