Брегът затвори очи, уморен от лятното слънце. Очакваше прохладната ласка на вечерта, когато небето щеше да се превърне в безкраен дансинг. Отново звездите и облаците щяха да танцуват, опиянени от цигулката на вечерния бриз.
Сякаш слят с него, до скалата стоеше изправен мъж. Гледаше жадно към хоризонта, ноздрите му потрепваха, а очите поглъщаха алчно морската разпенена дантела.
И той чакаше прегръдката на вечерта. Всеки ден, от много години насам. Днес лицето му беше бледо. Сърцето му биеше с неизменните 63 удара в минута и само потрепването на ноздрите издаваха гнева и вълнението, които се опитваше да скрие.
Беше хлапе и като всички момчета на неговата възраст в малкото морско градче мечтаеше да стане капитан на кораб, да пътува в далечни земи и да посреща рисковете на плаването с усмивка. Всеки следобед стоеше на брега, нетърпелив да види за пореден път запалването на фара и корабите, които се прибират в пристанището на каменния кей. Душата му поглъщаше морската магия и летеше като пт ...