Уж съм привлекателна, обаятелна, чаровна, защо не мога да си намеря сериозно гадже, просто се чудя?! Щом влезе ново момче в компанията ни, първо за мен се лепва, пък после защо не се задържа, не знам.
Седим си в кафенето срещу училището ни, влиза най-готиното момче от горните класове и момичетата почват да примигват, да се усмихват, да шушукат, сякаш е влязъл самият Леонардо Ди Каприо. Аз не реагирам. Естествено, той сяда до мен.
- На какво ми миришеш, бе?! - го питам, сякаш до вчера сме играли заедно на топчета. Гледам да се държа естествено. Че какво като е готин, аз също съм красива, иначе щеше ли да седне до мен? Тоя нафукан красавец започва да се черви, да се поти, да заеква. Красив, красив, ама с дефекти.
- Аз казах на майка да не пържи мекици, че ще ми се омиришат дрехите, ама тя...
- Не, бе, питам те на какъв парфюм ми миришеш?
- А... на... Версаче...
- Много е готин, браво!
- Така ли?!
- Така, я!
Мекици, майка му му била виновна. Момчета!
Друг път пак така сяда до мен нафукан ...