КАРТИНА
Величествената сграда - символ на културата, урасена в бароков стил, светеше в тъмнината, червеният й цвят изпъкваше на места, а на други преливаше в черно. В този познат храм на културата се бяха събрали много на брой хора, за да чуят операта „Сватбата на Фигаро". Да се отдадат на музиката, която да отекне в ушите им, а душата да потъне някъде там, на някое още по-величествено място, още по-богато на цветовете и форми, виещи се в пространството.
Шумно всички заеха местата си, предварително определени от билетите и цената им. Всичко бе внимателно подредено. Червените, покрити с плюш, столчета едно по едно се оказаха заети. Хората с бляскави облекла сядаха и шумно коментираха предстоящото представление. Едно група дами се бяха откъснали от основното стълпосновение и загрижено допълваха последни щрихи към грима и аксесоарите си. Навярно никой нямаше да ги забележи в притъмнената зала, но това беше въпрос на принципи.
Залата постепенно се пълнеше. В един неочакван момент осветлени ...