Сянка се упражняваше, точно както му беше препоръчал Скиталецът, а Ра, Ко Та Рак и Но Щен Вълк се бяха поизтегнали на сенчестата полянка и разсеяно наблюдаваха тренировката на приятеля си. Този път обаче нямаше какво толкова да видят, защото човекът изпълняваше комплекса си съвсем бавно и от време на време също толкова бавно заплиташе по няколко плетки около себе си с нунчакуто си.
...
Каскетът беше голям, силен и много опасен, той водеше уверено делата на своята кучешка банда, която доминираше в околността. Този ден, заедно с Буцата, Малкият и Гаднярът, докато се мотаеха из горичката, видя натрапниците... и много се ядоса.
- Какво търсите в нашата гора?! - изрева той и леко килна каскета си, от който впрочем идваше прякорът му.
- Вашата гора?! - изуми се Но Щен Вълк, Ра само учудено вдигна вежди, а Ко Та Рак плахо се сви за приятелите си.
- Нашата гора! - издудна Буцата.
- И защо да е ваша? - попита вълкът и хвърли кратък поглед към Сянка, който не бе прекъснал бавния си танц и сякаш ...