… Не върви, бе Ленче, и туй-то…
Разведох се, разбира се, като всяка жена – почти навреме. Малко късно, но все пак успях.
И заживях сама. Но – имам си нужди. И човешки, и женски. А те искат пари…
Та почнах мой бизнес. Специален. Изграден на психологическа основа.
Запознавам се с някого, каня го в къщи. Любувам му се как се съблича и, тъкмо е останал по организъм, виквам: „Леле, мъжът ми!!!“.
Оня излита като торпила с люта чушка в задника. Обикновено през балкона. Удобен балкон имам – три крачки за засилване, на първия етаж. Кратък полет и… Като се видим с избягалия нейде случайно, кимаме си, а той даже се оглежда – да не е мъжът ми наблизо.
А у дома не се връща. Ни за костюма – скъп, като за пред чужди жени, ни за риза, чорапи, обувки – модни, нови, удобни, ни за портфейла. Който обикновено е пълен с пари. Изглежда, освен жените, има и други бизнес интереси, дето се плаща на ръка…
Е, ако има някакви карти и документи – пращам му ги по глухата баба Васа от горния етаж. И той даже ми е бл ...