Работя през ден от 11 до 23 часа. След работа сядаме с колежките в градинката пред театър „Иван Вазов" да изпушим по една цяла цигара и се прибираме. Винаги има още какво да си кажем. Живея наблизо и вървя бавно към нас. Вечерна разходка преди сън един вид. Малко преди да се прибера, от клуба на артиста изхвърча един мъж и право към мен:
- Извинете, бихте ли ми помогнали?
- Кажете.
- Къде е спирката на трамвая?
- Точно срещу вас! - това ми е любимото. Поне да ме беше питал колко е часа, по като истинско щеше да ми прозвучи. Правя се на любезна и не се ядосвам.
- Всъщност, мога ли да повървя малко с вас?
Как го разкрих само, но кимнах в знак на съгласие.
- Да Ви поканя на кафе?!
- Не, благодаря, много е късно. - аз вървя, той до мен и нарежда:
- Днес се видях с приятел от детството. Аз станах инженер, той - режисьор и ме покани в неговия клуб да се видим. Повярвайте ми, артистите са луди хора. Едвам издържах и изхвърчах от там. Просто исках да поговоря с нормален човек, затова Ви заговорих. Да пийнем по едно?
- Благодаря, но аз почти стигнах. Живея зад онзи ъгъл и мъжът ми всяка вечер ме чака. Той е боксьор. - това как ми дойде в aкъла? Ама ми хареса. - Така, че, приятна вечер! - магнит ли имам, та привличам кой как мине покрай мене, или желязото ми е повече, трябва да ида на лекар.
Влизам във входа на блока ни и на прозореца съседите от първия етаж пушат и ме канят на кафе. Влизам, Весето отива да сложи кафеварката, а Цецо се е опънал в леглото. Жега е и той се е наметнал с чаршаф. Сядам, паля цигара и му се оплаквам:
- Всяка вечер все на мен ще ми се случи нещо. Някои живеят скучно, а на мен ми иде да напиша книга. Всеки ден по нещо ще ми се случи. Трябва да издавам ежедневник „Из живота на... една жена". - и му разказвам какво ми се е случило току-що. - Все на мен ли ще ми се оплакват?!
- Абе, той не е искал да се оплаква, ама милия човек си няма късмет в тоя живот.
- Защо, че не отидох с него ли?!
- Не, защото е искал да поговори с нормален човек, а е попаднал на теб.
- Цецо!!!
- Шегувам се.
- А вие какво правите с Весето, та не си лягате?
- Тази вечер сме без децата, тъщата ги взе и започнахме сексмаратон. Тъкмо се готвехме за третия рунд и ти звънна.
- Леле, извинявай, аз тръгвам.
- Къде хукна, тъкмо направих кафето? - с Весето се сблъскахме на вратата.
- Весе, извинявай, толкова ми е неудобно!
- За какво?!
- Че ви прекъснах шоуто. Как можах да звънна?
- Какво шоу?!
- Ами сексмаратона, Цецо ми каза...
- Глупости, ще му се. Първи ден ми е и ми е толкова лошо. И ти не звънна, а ние те викнахме.
- Дръж ме, че ще го удуша тоя мръсник! Леле как ме притесни, но аз ще си го върна, така му кажи! Ще измисля нещо, още утре, чао, Весе!
- Ма, я не им обръщай внимание! Мъже, само това им е в главата!
- Няма да оставя аз така тази работа, даже се сетих какво ще направя. Утре вечер в нас на гости!
Трябват и такива хора, Светле.
Сигурно излъчването ти е с много лъчи и привлича.
Зарядното ти настроение зарежда твоите приятели и читатели.
Пожелавам ти (пропуснато за рождения ден) да запазиш своето зарядно И здраве!
Безжичен, май верно трябваше по заобиколен начин да му го кажа, ама нали съм седмаче и все бързам. Но другия път ще пробвам със сумист, по така звучи...Не, ще почна да ходя на каквото ме поканят, стига съм отказвала. Развесели ме, благодаря ти!!!
Вили, знаеш, че съм чувствителна иромантична, защо ме притесняваш и ти? Искаш и на теб да ти спретна някой номер, само кажи?! Галче и Здравче, а аз кога ще чета, ако само пиша, а?!
Че как не те е срам да се самопоканиш на гости! Че и да ги предупредиш! Трябваше да ги изненадаш! Недосетливка такава! Истинско забавление е да чета твоите неща!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.