„Искате да свирите на мен? Държите се сякаш познавате всички дупчици на ума и сърцето ми. Искате да изтръгнете скрития звук на тайната ми, да ме просвирите от най-ниската до най-високата ми ноти? Не! За какъвто щете инструмент ме смятайте - можете да ме разстроите, но не и да свирите на мен!” – Хамлет/ Шекспир
А аз искам тялото ти за инструмент. Душата ти за струни. Искам на се навеждам над него и да изтръгвам акордите на симфония. Симфония, която да води до ръкопляскането на невидимата публика на сърцата ни.
Доближавам се. Тялото ти е вързано на масата. Спомням си думите ти – „можете да ме разстроите, но не и да свирите на мен”. Облечен съм в костюм и загрявам пръстите си. Обичам неизсвирени сюжети и премиери. Харесва ми тишината и дъха на залата. Напрежението което да разцепва дори пропукването и пламъка на свещите до тялото ти. Смесването на ароматите ни във въздуха. Ускореният ритъм на сърцето като почукването по пулта на диригент. Витаещият провал с началното вдигане на палката.
Н ...