Всичко започна като в приказка.
Да речем,че съм била Снежанка на която са ий дали отровна ябълка.
Отхапала съм тази ябълка в момента, в който го видях, помня го сякаш беше вчера.
Едно прекрасно Юнско утро излязох на разходка без да подозирам , че съдбата ми беше подготвила нереален театър все едно наистина бях във вълшебна приказка и с желание очаквах да ми подадат отровна ябълка,която да захапя.
Наоколо беше необичайно пусто по улицата като по чудо нямаше жива душа.Пуснах си музика и видях в далечината момче,което караше колело. За момент се разсеях и не забелязах,че момчето се приближава към мен. По невнимание застанах на пътя му и докато се усетя той вече ме беше блъснал.
Момчето ми помогна да се изправя и с притеснение плахо промълви:
- Момиче внимавай бе гледай си пътя! Добре ли си,удари ли се?
Изчервих се,защото наистина сама си бях виновна и от срам дори не успях да отговоря.
И ето го момента в който отхапах ябълката съдбата направо ме замери с нея по главата..
Несъзнателно погл ...