" Фауст
Къде сега?
Мефистофел
Където искаш сам!
Из тоя малък свят, след туй
в света голям..."
Гьоте
Скитахме през дългите безкрайни следобеди, обикаляхме уличките. Понякога само двамата с Данчето, понякога идваше с нас най-добрият ми приятел от казармата Дидо. Той ни разказваше безкрайните си истории, които понякога се повтаряха, но винаги с нови подробности. Веднъж така се разхождахме тримата в една привечер, когато след една площадка, заобиколена от накачулени една над друга къщи, пред нас изникна заведението с висящата на входа табела "Тропик". Нарисуваната палма изглеждаше още по-наклонена, а екзотичното море като че загадъчно се полюшваше. Веднага с Данчето си припомнихме първата ни среща и решихме да влезем, да пием
по нещо. Години по-късно щях да се връщам тук като в роден дом. През двете стъпала и старата бяла, дървена, остъклена и с орнаменти врата се озовахме в нещо като стая с 3-4 ниски масички с двуместни дивани от двете им страни. Вдясно беше "бара", по-скоро отворено
гише ...