Казаха ù, че любовта е в усмивките, в красивите дела, просто в една шепа добрина... Изнасилиха я сред пълните улици на София... Те ù казаха да вярва, че не е сама, че ако стаята е празна, то душата е пълна. Сърцето събира всяка топлина... И не беше боса по асфалта, а гола насред цимента... Те ù казаха да не се страхува. Страхът за самия страх е най-големият страх. Зад ъгъла я чакат само новите моменти. Улови мига!... Иззеха усмивката ù и я изчукаха в разплакана емотиконка... Те ù казаха да се бори, за да постигне мечтите си. Да не спира, да изкачи планината и да продължи... Накрая се изсмяха, сякаш тя беше направена точно за това, което ù отнеха... Те ù казаха да не плаче. Сълзите никога никой и нищо не са връщали. Сълзите загрозяват невинността на лицето.
Няма нощна лампичка в кутията за детски сърца - Страхувай се!
Не плачи за това, което е станало или ще стане, а за това, което остана на пътя. Сам си, когато четеш мислите си. Сам си, когато сънуваш. Сам си, докато мечтаеш за друг. Сам си.
Искам да прегърна целия свят и още толкова
Прави това, което не можеш. Вярвай в това, което не съществува. Обичай това, което не се вижда. Страхувай се, когато си сред хора. Падай и пак падай! Това е смисълът и красотата, това търсим и за това се борим.
Да обичаш без любовта. Страдай, без значение колко боли, нали сме живи и раната ни кърви. Раждай се всеки път, когато отвориш очи. Скитай се дори без път, като магьосница създай гори от плът. Умирай, казвам ти, момиче, умирай всеки път по малко и съвсем, възкръсвай нежно в слепия си ден.
Не вярвай в чудеса, никому нужна е и таз лъжа. Обичай въпреки любовта!
И бях затворил широко очи, в тях четеше се навикът от отминали мечти, с надежда ръка ù подадох -
Ани, Здравей!
© Мила Todos los derechos reservados