Част 11. Келчо Мисирката и почти сиамските близнаци
Най-после единодуино ме признаха за победител. Дори не гласувахме. Защото иначе ще трябваше да плащам на Герчо да си доведе тайфата и те да гласуват. Правилно, разбира се! Нали така си избрахме и ромската кметица. Но да карам по същество!
Бяхме се събрали на по бира и спорехме за разстоянията между нас според НОЩ-ните заповеди. Но, шшшт – да не разберат Главчо генералчето, ръководещ онова, от което не разбира, и Кирчо министърчето, готов да пълни всякакви административни дупки. В началото на срещата, като съвестни или полу-съвестни, което не се отнася за мен разбира се, български граждани всеки си извади и плесна юнашки на масата ... по една рулетка. Не онова, за което веднага си помислихте. Победих без да поръчвам на избирателите по трета чаша. Надделя и това, че само аз бях донесъл двуметрова рулетка, а всички останали – кой дървен метър, кой обикновена еднометрова. Време за спора разстоянието между кои две точки е важно. Защото кал ...