Част 11. Келчо Мисирката и почти сиамските близнаци

Най-после единодуино ме признаха за победител. Дори не гласувахме. Защото иначе ще трябваше да плащам на Герчо да си доведе тайфата и те да гласуват. Правилно, разбира се! Нали така си избрахме и ромската кметица. Но да карам по същество!  

Бяхме се събрали на по бира и спорехме за разстоянията между нас според НОЩ-ните заповеди. Но, шшшт – да не разберат Главчо генералчето, ръководещ онова, от което не разбира, и Кирчо министърчето, готов да пълни всякакви административни дупки. В началото на срещата, като съвестни или полу-съвестни, което не се отнася за мен разбира се, български граждани всеки си извади и плесна юнашки на масата ... по една рулетка. Не онова, за което веднага си помислихте. Победих без да поръчвам на избирателите по трета чаша. Надделя и това, че само аз бях донесъл двуметрова рулетка, а всички останали – кой дървен метър, кой обикновена еднометрова. Време за спора разстоянието между кои две точки е важно. Защото калинките от властта не бяха го посочили. Едни настояваха да е между центъра на столовете. Отхвърлихме го защото можеше да има и празни. Други – между пръстите на демократично протегнатите ни крака. И това отпадна поради различната им дължина при всеки. Трети – между теметата на наведените ни над раздадените карти глави. Едно ли беше, две ли? А от НОЩ всички още не се бяха събудили!!! Срамота!

Като човек учил-недоучил и дори взел поне 5-6 математики настоях всеки да хване рулетка и да се завърти на 360 градуса. Жегата ни попречи да решим кой да държи края. Простички си бяхме и затова се харесваме с простия Баце, сам ни го каза. Дори без да сподели, че някои от нас бяха по-умни и от министрите му.

Слава богу, приеха предложението, но не защото ме обичаха, а защото Пенчо кръчмарят ни донесе поръчката.

Точно отпивахме първите си глътки, в помещението връхлетя Келчо Мисирката, ухилен до уши.  

– Свърших, хора!

– Какво свърши бе, Келчо, тоалетната хартия ли?

– Нищо не знаете, пияници такива! Свърших да описвам интелектуалните постижения на нашите велики държавници!

Тук му е мястото да вметна, че откакто след изборите си намери работа в общината Келчо неуклонно следваше като мисирка Борко кмета.  Записваше всеки негов мозъчен напън за да го съобщи по радиоточката. Затова го прекръстиме от Тиква на Мисирка. Ще попитате с какво заслужи службата. Тайната е, че от малки си играеха заедно на „прескочи магаре“. Другите я наричахме „прескочи кобила“, но двамата още от онова време навсякъде се преструваха на мъже. От друга страна „магаре“ повече им прилягаше. В интерес на истината, Борко, бе по-умният от двамцата, защото навсякъде се хвалеше, че бил прочел „Винету“ и това му стигало за цял живот. Никому не казваше, че прегледал набързо само картинките, защото непрекъснато копал картофите. Останало тайна за пред хората.  

– Браво, умнико! – започнахме оживено да хвалим Келчо. - Ше ни прочетеш ли какво написа? Че те отдавна се подвизават с умни изказвания.

– Може, може. – зарадва се от нашия интерес Келчо. - Заглавието ще бъде „Теория на професионализма или как да постъпиш в Идиоти без граници“. Не вярвам читателите да го приемат лично. Вдъхнових се от „Теория на глупостта“. Дано не ми се обидят Лъчко Мозъка, Лили Винетката и Цецка Географичката.

– Че защо да го правят? Нима не си ги споменал?

– За всеки има по-малко, но над всички се откроиха сиамските близнаци генерачето и министърчето по болестите. Двамата дотолкова се сляха в едно в своите обширни познания за епидемиите, че надменно наричаха причината за всяко заболяване с летален изход с модерната думичка „коронавирус“. Според тях от него умря не един пациент с карцином, остра левкимия, тежки черепно-мозъчни травми старческа сърдечна недостатъчност и т.н. Подчинените ми дори се прастараха и обявиха един дядо за починал от коронавируса, без да е тестван приживе. Ти да видиш!

– Бре, бре, бре! Колко напредна науката! И защо обявяват за причина на смъртта им винаги коронавируса? – запита някой от струпалата се навалица около Келчо.

– Как защо? – отговори Келчо. – Звездиите им го говорят!

Всички единодушно се съгласихме, че интелектуално-професионалните познания в областта на епидемиологията у Главчо генералчето, който е само добър коремен хирург, и Кирчо министърчето, учил за финансист, са достойни за книгата на Гинес. Невладеенето на българския език също, което е справедливо оправдание на незнанието, че „починал ОТ...“ само за тяхната култура е равнозначно на „починал С...“ Двамата се оказаха се едни много услужливи на властта за сметка на личния си авторитет калинки. С богатия си български речник генералчето сътвори мисли от рода на „положителното не е положително“ и т.н.  Логиката в заповедите им да се забрани сядането върху пейки в открити пространства при едновременно разрешение да се сяда един до друг в метрото и другите видове транспорт спира дъха на всеки. Вече можело да се плицикаме в открити басейни, но без минерална вода. Явно са загрижени да не се пилее напразно минералната. А задължението преди влизане във водата да си измиеш старателно ръцете увенчава със звезден блясък техния интелект. През миналия век се следеше само да минеш през душовете преди влизане и след излизане от водата. Пак по онова време веднага обявяваха „грипни ваканции“, а при опасни заболявания на вратата на болния имаше съобщение с дати за наложена карантина в семейството. Препоръчваха и разходки на чист въздух в паркове и в планините. Но генералчето и министърчето явно са над тези неща. Начело с фюрера на герберастите все още изтъкват за своя  заслуга налагането на изолация за огнищата на зараза. Бедните учили-недоучили калинки. Изобщо не са чели, че още през Средновековието са се борили с епидемиите по такъв начин. Дори с военни блокади. Но това са познания за простите, не са кадрите на ГЕРБ.

– Обаче направо ще спре дъха на читателите ми – гордо подчерта Келчо Мисирката. – заповедта музеи, картинни галерии и библиотеки да приемат своите посетители без работещи климатици.

– Вчера чух – важно се намеси кръчмарят Пенчо. - че пред това интелектуално постижение на двамата си колеги дори „Ало, Банов съм“ слисано е млъкнал.

Интересно толкова ли са уверени тези умствени сиамски близначета, че се отнасяха и все се отнасяха с пренебрежение към мнението и съветите на дългогодишни епидемиолози пулмонолози?

– Най-вероятно сянката на техния пъп да им пречи.  – се наложи да разясни Келчо. – Обаче съм сигурен, че книгата „Винету“ ще бъде поставена под стъклен похлупак. Щото „Ало, Ваньо“ бил прочел само нея и това му стигало в живота. Повредените от неработещи климатични инсталации картини Веждито ще подмени с рисунките на Боко, който на министерските заседания драскал по листа като „истински Пикасо“...

С приятелите ми слушахме избраните откъси от бъдещата му книга и се съгласихме, че само дебил не знае важната роля на климатичните инсталации за опазване на културното наследство в изложбени зали и складове за съхранение. Припомнихме си, че „от всяко дърво свирка не става, но диригентска палка – винаги“ А за калинките, които не стават дори за дървета, е било важно да се научат как се свири на кавал...

Срещата ни завърши с импровизирана литературна вечер, посветена на „Простакът“ от Радой Ралин и някои актуални  в това наше съвремие епиграмми от Дамян Дамянов.