На пръв поглед двайсетачката изглеждаше съвсем наред. Но не беше. Банкнотата бе фалшива и това стана ясно забележимо, когато Ванко тенекеджията взе друга двайсетачка в лявата ръка. Ментето бе с по-тънка хартия, при сравнението между двете изглеждаше като изпрана.
Иначе си имаше всичко – и блестящата лентичка отстрани, и воден знак, и сериен номер, и изображенията си бяха наред.
Ванко се напъна, но не успя да си спомни точно кой от клиентите му бе пробутал ментето – през гаража му този ден бяха преминали десетина коли. Би могъл да е всеки. И не бе задължително да го е прецакал нарочно. Наистина човек трябваше да се вгледа, за да заподозре измамата.
Усилието да си спомни лицата на клиентите усили главоболието му и го подсети, че е време за “Свирката”. След сутрешния си махмурлук с огромно усилие се бе ограничил до четири бири, които само временно притъпяваха болката. Една ракия щеше да реши проблема и Ванко претупа набързо хладния душ и с още мокра коса забърза към кварталната кръчма.
От ...