2.

И през ум не ми е минавало, че когато пристигна на Марс ще ме посрещнат с хляб и сол. Но празната и безмълвна станция ме озадачи. Дори и никой от корпорацията да не си беше направил труда да каже на заселниците, че идват нови попълнения, все щяхме да срещнем някакви хора. Най малкото силният рев на двигателите на ракетата ни щеше да бъде като звънец за тукашните обитатели.

Учудени бяха и другите ми спътници, но те като, че ли не се трогнаха толкова много. След бърз оглед на този коридор те тръгнаха смело напред. Отвориха тежката стоманена врата и всички влязохме. Озовахме се в огромна стая. Таванът беше висок поне четири метра и украсен с примигващи неонови лампи. Отдясно имаше огромни метални гардеробчета. На всяка врата имаше номер и светещи цифри, на които се въвеждаше личният ПИН номер.

      -   Добре дошли на Марс, доброволци !

Вибриращ  метален глас стресна всички ни, а Стефан даже замахна във въздуха несъзнателно. Всички се огледахме ,но не видяхме никой. Поглед нагоре ни подсказа, че с нас говореха по вградени  стереоколони с радиовръзка от Земята.

      -   Тооолкова се радвам да Ви чуя – изкикоти се Светла.

      -   В момента се намирате в преддверието на станцията – продължи невъзмутимо гласът от Земята – изберете си гардеробче и оставете в него скафандрите си. След това въведете личен номер, не по малък от пет цифри. Гледайте да го запомните, защото след това няма да се отвори, ако не му въведете избраните от вас цифри.

      -    Слушам, шефе – извика Божо и козирува.

      -    Стаите ви се намират  на втория етаж. Така са построени ,че за всеки човек да има по една стая.   Ако желаете да спите заедно, това е ваш проблем, но ви предупреждавам, че леглата са малки. В стаите си ще намерите достатъчно големи гардероби и секции за личните Ви вещи. На нощните шкафчета има план на станцията. Там ще откриете къде се намират трапезарията, тоалетните и другите общи помещения.  Марсианският ден е към края си, затова се настанете и се опитайте да поспите добре. Утре ще бъдете събудени и ще ви бъде разяснено какво ще правите оттук нататък.

      -    Едни въпрос – провикнах се аз и другите ме изгледаха учудено – споменахте ,че тук има други заселници. Но не виждам никой. Къде са те ?

Загледах се тъпо във вградените стереоколонки на стената. Нещо по тях изпращя, след това замлъкнаха. Повторих въпроса , но така и не получих отговор.

Някой, най вероятно Алекс измърмори нещо и пръв се насочи към гардеробчетата. Съблече скафандъра си и внимателно го сложи в шкафчето си. Въведе бързо някаква комбинация от цифри и с наведена глава тръгна напред. Останалите последвахме примера му.

Лесно попаднахме на масивното стълбище за вторият етаж и скоро достигнахме дълъг коридор със врати от двете му страни. Не съм фаталист или суеверен, затова не се церемоня с избора.

Почти наслуки отварям първата врата и влизам вътре, просвайки по навик тежката си раница. Стаята изглежда приятна. Гардероб и секция на едната страна, малко легло на другата, заедно с голяма ракла до него. В дъното стол на който спокойно можеш да се облегнеш назад и бюро, заковано за земята. Прозорец липсва, а малък ключ до леглото ми подсказва откъде се пускат и гасят светлините. Бавно доближавам леглото си и тогава съзирам, че е покрито със слой прах.

      -    Да имаше сега една чистачка тук– изхилвам се аз и поглеждам инстинктивно нагоре.

Това което виждам за пръв път не ми харесва. Над вратата има малка стереоколонка, а над нея – вградена в стената камера, която светеше в червено. Нямам нищо против да ме шпионират навън, но някой от земята да ме зяпа докато спя, просто нямаше да стане. Внимателно окачих един потник върху камерата и започнах да разтребвам. Събрах завивките си, отворих вратата и забелязах , че още две от момичетата тупаха своите. Бях убеден ,че ако тръгна по стаите във всяка ще намеря голям слой прах и мръсотия. Какво ли бяха правили предишните обитатели, та беше станало такава кочина ? И къде ли бяха спали ? Всъщност нямаше да оставя нещата така. Щях да потърся следи от другите, каквото и да ни кажеха от Земята. Ако ни бяха лъгали и се окажеше ,че ние сме първите земни жители тук щях да го преживея. Но ако тук вече имаше някъде хора и особено ако не ни искаха при себе си, това можеше да се окаже проблем.

Вратата на стаята можеше да се заключва отвътре. Това беше добре. Постлах вече изтупаните завивки и легнах на леглото със лек скок. Беше меко и не миришеше неприятно.

В този момент се чу истеричен женски писък. Гласът приличаше много на този на Елена, а през тези шест месеца тя беше най спокойният човек сред нас. Какво ли можеше да я предизвика така ? Усетих как несъзнателно подскочих и бързо отворих вратата.

Четирима от моите спътници бяха подали глави и гледаха любопитно, но никой не се беше показал напълно. Аз треснах моята врата и се запътих по коридора към посоката от която беше дошъл писъка. В края му забелязах ,че Елена се е допряла до стената и беше сложила ръка на гърдите си. Забързах се към нея и въпросително я изгледах.

     -    Тони, погледни вътре – накъсано промълви тя и посочи с пръст вратата пред нея.

Бавно изгледах въпросната врата. Първото нещо, което се набиваше на очи беше факта ,че желязото по нея беше хлътнало навътре, сякаш някой беше блъскал по него, желаейки да влезе насила. Внимателно се доближих и бутнах вратата. Тя изскърца, но все пак се отвори.

Секцията и гардероба лежаха на земята, а по леглото и стената над него имаше ситни червени пръски. Пристъпих вътре и забелязах ,че камерата беше изтръгната от стената. Няколко жици видяха безпомощно от нея, а стереоколонката имаше пукнатина.

С чувство на съжаление забелязах ,че бравата е разбита. Някой се беше заключил тук, но нападателят му беше разбил вратата, хващайки го в капан.

С периферното си зрение видях, че всички мои спътници са застанали на вратата и гледаха ужасено. Катя държеше устата си с ръка, а Стойка милваше по рамото Елена.

Бавно доближих леглото и го огледах. Червените пръски бяха миниатюрни и стекли се надолу, но адски много приличаха на кръв.

Леглото беше изкривено на една страна и аз клекнах до него. Подуших пръските, но от тях не излизаше никаква миризма. Може би отдолу щеше да има още.

     -   Стамене – казах тихо аз – хайде като най як ми помогни да преместим леглото.

Едрият мъж не каза нищо, но бавно дойде до мен и хвана със здравите си ръце края на леглото. Аз също го хванах и с леко напъване го преместихме.

Този път всички момичета запищяха, а дори някой от момчетата изврещя и отстъпи назад.

Под леглото имаше оглозган човешки череп и част от много добре изсмукан гръбначен стълб.

                                                            СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ