Луд беше Киран, та чак бесен… Откак остана без крака, след като го раниха в Междусъюзническата война, насреща му не се стоеше. Колкото и жена му Милена да се стараеше да му угоди, все крива му беше, все на нея яда си изкарваше. Хич и не се сещаше да я попита как сама изхранва трите им деца и как се превива от болки в кръста. Ей, сега така й кресна, та чак тавана щеше да продъни:
-Милено ма, къде пак се пилееш, проста жено?! Нали ти рекох първо мене да умиеш и преоблечеш, а след туй малкия!
-Ида, Киране, ида-а! – обади се невестата му, ама се позабави, че бързаше да свърши с детето, преди да се захване със сакатия си мъж. Когато най-подир отиде при Киран, той вече се пенеше от яд и успя здраво да я стисне за гърлото със здравите си ръце. Започна да я души и ако двете им по-големи момчета не бяха наблизо, за едното чудо, щеше да я прати в отвъдното. Уловиха те баща си, кое закъдето свари и го задърпаха. Той отхлаби ръце и жена му успя да се измъкне, ни жива, ни умряла. Хъркаше и дълго се ...