Скоро Мария навършваше една година, откакто работеше тук. Беше изключително доволна – фирмата беше голяма, просперираща, даваше много възможности за развитие, а и не само това – колективът беше в по-голямата си част млад, хората – изключително симпатични, приятни и да работи с тях за нея беше удоволствие. Работеше се с хъс, надпреварваха се, но не с онази злоба и желание да прецакаш другия, която цареше в повечето български фирми, а в някакъв спортен дух, в който всеки се радваше на успехите на другия. Знаеха как да празнуват и при всеки постигнат успех го правеха. Мария ги харесваше всички и усещаше, че симпатията им е взаимна. Към шефовете си изпитваше огромен респект, особено към един от тях, който я беше впечатлил с ерудицията, знанията и опита си от самото начало. Атанасов беше среден на ръст, зрял мъж, почти два пъти по-възрастен от Мария. Имаше особено излъчване, някак властен, с една дума или жест можеше да накара подчинените си да изпълнят желаното от него. Уважение – това изп ...