Несъзнателно впи връхчетата на пръстите между клавишите.
Прокара ги по ръбчетата, все едно галеше него. Заподскачаха по миглите й пъстри звездички. Допира и напомни за друг който вече никога нямаше да изпита, но не искаше да плаче. Затвори клепачите и продължи да гали клавишите. Между буквите от най-горният ред и цифрите. Клавиатурата беше останала от него. Струваше й се, че е пропита с дъха му, но може ли пласмласа да попие аромат. Носеше част от присъствието му. Като, че ли част от виталността му сега имаше в процесорчетата й струеше. Пръстите й тръпнеха, усещаха настръхналата мъх по гърдите му. Възбудата му имаше свое лице която тя много харесваше. Някаква форма, много хармонична форма, а тя не можеше да се визиуализира, а само да се докосне. Постепено преминаваше в нея и нейното лице изчезваше. Тялото й разтапяше контури, разтваряше се безкрайно и го поглъщаше. Поглъщаше цялата тази възбуда докато накрая се прилееха в едно. Галеше клавишите и я чувстваше отново. Огромен паяк с топл ...