Мъжът седеше на една пейка в парка и гледаше малките деца, които тичаха с радостни викове по тревата. Тази гледка го отвличаше до някъде от мрачните мисли в главата му, но не беше в състояние да заличи напълно спомените.
Спомените... те са вътре, а от себе си човек не може да избяга.
Виктор, така се казваше мъжът, се потапяше в тях и постепенно ставаше глух за всичко около него.
Върна се десет години назад, когато завършил висшето си образование постъпи на работа в престижна фирма. Фирмата се занимаваше с внос-износ, имаше солидни позиции на пазара и печалбите и бяха огромни.
Въпреки, че беше един от новите сътрудници, Виктор направи впечатление на своите шефове с работохолизма си, с умението в сделките и най-вече с лоялността. Това бързо му помогна да се издигне в ръководството на фирмата и да получава голяма заплата.Финансовата независимост му позволяваше много неща, немислими за средностатистическия българин.
Единствено в личния живот не беше успял . Все още търсеше жената на живота ...