Чоки беше от Бургас. Висок, къдрав, с един готин перчем над челото. Перчемът вълнуваше по-напредналите в годините мацки, а на младоците им се струваше малко демоде. Така или иначе, си се ветрееше над гълъбовите му очи и често се сливаше с тях, защо и той беше гълъбов. Аргир Чомаков, това беше истинското му име, работеше като главен механик в малко предприятийце на морето, което неизвестно защо и как беше разпространило своите структури в радиус от четиресет, че и май повечко километра около себе си. Развиваше толкова производства, че Чоки беше като „манна небесна” за многобройните допотопни машинарийки, използвани в цеховете. Защото той беше техничар и в кръвта си. Напуснал един голям завод в Бургас, след тежък конфликт с некадърния си началник, Чоки беше топнал предпенсионно котва във фабричката и въпреки многото работа по старите трошки се чувстваше великолепно. Много разговорлив, веселяк, вицаджия, бързо успя да се хареса на почти всички-булки, моми, мъже, шефове и даже на кучетата, ...