Закръгленият униформен полицай почти подтичваше по коридора, без да обръща каквото и да е внимание на насмешливите погледи на колегите си, които подминаваше по пътя. Бързането изобщо не беше характерно за татко Карло и всички знаеха отлично, че той извършва тези почти непосилни за възрастта и килограмите си действия само в един единствен случай – когато искаше да съобщи важна информация на комисар Анджело Морати. В началото полицаите недоумяваха защо татко Карло го прави, като просто можеше да вдигне телефона и да съобщи на любимеца си каквото има да му казва. Но разбраха, че ветеранът е готов на всякакви изпитания, само и само да поддържа постоянен личен контакт с човека, на когото държеше. А какъв по-сгоден случай от това да докладва нещо важно по някой парлив случай.
Когато спря пред вратата на комисаря, татко Карло вече бе плувнал в пот, а дишането му беше така учестено, че издаваше хриптящи звуци. Той извади носна кърпа от горния джоб на униформата си, свали фуражката и попи потта ...