Ключът на любовта

Глава 4

Ресторант “Дилишъс” бе едно от най-изисканите места в града. Посещаваха го богаташи, бизнесмени, хора на изкуството - с една дума, се радваше на ВИП клиентела целогодишно. Обстановката му беше приятна; още с влизането те лъхваше атмосфера на лукс, комфорт и уют. Не случайно мястото се използваше както за бизнес срещи, така и за романтични любовни вечери. Тук се предлагаха всякакви специалитети от средиземноморската кухня, сервирани заедно със скъпи френски вина. Музиката беше тиха и ненатрапчива, а обслужващият персонал любезен и винаги готов да задоволи желанията на клиентите си, които обикновено им оставяха тлъсти бакшиши.

Точно това луксозно място бе избрал Ричард, за да отпразнува с Ребека годишнината от връзката им. Двамата влязоха, хванати за ръце и се настаниха на резервираната за тях маса в най-отдалеченото кътче на ресторанта, където никой нямаше да ги безпокои. Ричард наистина се беше постарал вечерта да бъде запомняща се и приятна и за двамата.

След като поръчаха и се насладиха на великолепната вечеря, двамата се отдадоха на задушевен разговор на чаша шампанско.

- Скъпи, колко бързо мина тази една година! – изрече Ребека.

- Така е, сякаш беше вчера, като се запознахме на онзи коктейл. Спомняш ли си? – върна се назад във времето Ричард.

- Как няма да си спомням! Ти беше най-красивият мъж там. И още си! – каза Ребека и хвана ръката му в своята.

- Толкова е хубаво, че работата ни събра. Ето, следващата седмица отново заминаваме заедно за снимките на новия филм. “Тайнственият остров” ще ни помогне да прекараме повече време заедно, напоследък като че ли се отдалечихме малко – в гласа на Ричард се усети тъга.

- Прав си, скъпи. Какво се случи с нас? – допълни го Ребека. – Откога не си ми казвал “Обичам те” – укори го тя.

- По-важно е какви са чувствата в сърцето ми, не е ли така? – опита се да се защити Ричард.

- Но аз вече не съм сигурна какво се случва в сърцето ти.

- Мила, само ти си в сърцето ми – погали я нежно по бузата Ричард.

- Вече се съмнявам. Чувствам те толкова студен и отчужден напоследък – каза Ребека и хвана отново ръката му.

- Всичко се дължи на безкрайната ми заетост. Просто имам толкова ангажименти в момента. Понякога чувствам, че ще се пръсна от напрежение. Разбери ме! – умолително й заговори Ричард.

- Да, да, извинявай, скъпи. Но ме разбери и ти. Имам нужда да чувствам, че си само мой – властно го погледна Ребека.

- Твой съм, на кой друг – опита се да я разведри той. – Като приключим снимките по филма, ще си вземем дълга ваканция - само за нас двамата. Искаш ли? – намигна й той.

- Би било добре. А не си ли се замислял за нещо по-сериозно? – попита Ребека, отпивайки глътка шампанско.

- Какво имаш предвид, Беки?

- Как какво? Сгодени сме от доста време. Няма ли да предприемем следващата крачка?! – почти заповеднически изрече Ребека.

- Говориш ми за брак ли, скъпа?

- Точно така! Кога ще се оженим?

- Не знам, Ребека. Не съм се замислял над това. Нали точно това ти казвах преди малко - колко зает съм в момента. Освен това смятам, че не съм готов за брак все още. Не съм сигурен, че искам да предприема тази сериозна крачка напред... – продължи Ричард, не смеейки да я погледне в очите.

- Не си сигурен, че искаш да предприемеш тази крачка, така ли – изкрещя Ребека и скочи от стола.

Хората от съседните маси се обърнаха, за да видят кой предизвикваше този скандал и смущаваше спокойната обстановка в заведението. Не че не бяха ставали свидетели на караници между влюбени и друг път. Но подобни сцени винаги забавляваха околните.

- Моля те, успокой се! Виж, всички ни гледат – опита се да я вразуми Ричард.

- Нека ни гледат! Нека всички разберат какъв подлец си! – крещеше Ребека.

- Опомни се! – продължи Ричард.

- Няма! – и Ребека хвърли празната чаша от шампанско с желание да го удари.

Ричард леко се отдръпна, за да избегне удара и чашата се удари в стената, разхвърчавайки се на хиляди парченца.

- Ребека, хайде да се прибираме у дома! – заповеднически заговори Ричард. – Това беше достатъчно!

- Достатъчно ли? Ти още нищо не си видял! Никой не може да се подиграва с Ребека Морис. Никой! – тя беше изпаднала в истерия.

Ричард се приближи до нея и се опита да я хване за ръката и да я изведе от ресторанта. Достатъчно се беше изложила. Все пак това беше актрисата Ребека Морис. Не искаше на сутринта вестниците да пишат, че годеницата му е изпочупила ресторанта и е направила грандиозен скандал. Не искаше да злепоставя нито нея, нито себе си. Мразеше подобни ситуации и съжали, че беше допуснал това да се случи пред толкова свидетели. Трябваше да оставят разговора за по-късно, когато са си само двамата, без тези любопитни погледи, които ги разкъсваха. Хората си умираха за зрелища.

- Хайде, Ребека! Ще поговорим вкъщи, като се успокоиш – тихо й говореше Ричард.

- Не искам да те слушам! – каза гневно Ребека и, отскубвайки ръката си от неговата, бързо се насочи към изхода.

Ричард извади от портфейла си няколко банкноти, за да плати вечерята, остави ги на масата и тръгна след Ребека, която вече бе напуснала ресторанта. Страхуваше се, че, ако я остави сама, може да извърши още някоя глупост.

- Такси! Такси! – чу я да изрича той. След секунда пред тях спря жълта кола и Ребека светкавично се качи вътре.

- Почакай, Бека! Аз ще те откарам! – извика Ричард, който по някакъв начин се чувстваше виновен, че вечерта се провали така.

- Не искам нищо от теб! – изсъска Ребека, тръшна вратата и таксито тръгна.

Ричард остана на паркинга, докато колата изчезна от погледа му. След това се качи в своята и се отправи към дома си.

Прибирайки се в апартамента си, захвърли ключовете на шкафчето и хвърли поглед към двете самотни чаши, които стояха на масата в хола. Планът се беше провалил. След ресторанта трябваше да прекарат една незабравима любовна нощ тук, в компанията на романтична музика и шампанско. Беше подбрал любимите им балади, шампанското се охлаждаше в хладилника, навсякъде имаше свещи, очакващи да бъдат запалени от огъня на любовта.

Ричард погледна още веднъж с тъга и влезе в спалнята си. Набързо се съблече и легна в леглото, сам и тъжен. Не след дълго умората и напрежението от трудния ден надделяха и той заспа.