Ключът на любовта
Глава 7
Ричард тъкмо се бе прибрал и си бе взел душ след изтощителната фотосесия, когато телефонът в апартамента му звънна. Той вдигна слушалката и чу отсреща разтревожения глас на Ребека:
- Ричард, скъпи, ще дойдеш ли да ме вземеш от болницата? – умолително изстена тя.
- Как? От болницата? Но защо? Какво се е случило? – притеснено започна да разпитва Ричард.
- Стана инцидент... едно колело ме блъсна на улицата. Кракът ми е счупен, сега го гипсираха – и Ребека се разплака.
- Само се успокой! Идвам веднага! – и Ричард се втурна към болницата.
След около 15 минути той беше при Ребека. Тя го чакаше в една от болничните стаи, десният ù крак беше покрит с гипс. От удара глезенът ù беше счупен.
Ричард се наведе и я прегърна.
- Извинявай за снощи, Ричард – прошепна му тя. – Обичам те!
- Забрави сега за това. Как си? – и той започна да разглежда гипсирания крак.
Със сълзи на очи Ребека подробно му разказа за случилото се.
- Спокойно, всичко ще бъде наред. Важното е, че си се разминала само с толкова – нежно ù говореше Ричард.
- Толкова ме е страх. Какво ще стане сега? – попита го Ребека.
- Да се прибираме. Все ще намерим разрешение на проблема – каза Ричард, помагайки ù да стане.
Двамата бавно тръгнаха към колата.
- Внимателно. Така добре ли ти е? – стараеше се да я настани удобно на седалката Ричард.
- Да, благодаря ти – успя да изрече Ребека и колата потегли.
- Ще видиш, до 20-тина дена всичко ще си е както преди. Дори няма да си спомняш случката – опитваше се да повдигне духа ù Ричард.
- Но, скъпи, какво ще стане с филма? Нали снимките започват другата седмица. Как ще играя с този счупен крак? – и Ребека въздъхна разочаровано.
- Ще се подпираш на патериците и пак ще бъдеш най-красивата жена – пошегува се Ричард и я погледна с усмивка.
- Не си прави шеги с това. Питам те сериозно. Провалям старта на снимките. Какво ще правим? – и тя избухна в плач.
- Ще говоря с Джейсън. Сигурно има начин да отложим снимките с около месец, докато се възстановиш напълно – отговори Ричард и я хвана за ръката.
- Толкова ме е яд! Защо трябваше да се случи точно сега...
- Стига вече – прекъсна я Ричард. – Успокой се, с нерви нищо няма да постигнеш.
- Как да се успокоя? Знаеш колко важен е този филм и за двама ни.
- Да, но здравето ти е по-важно от всичко останало. С Джейсън ще измислим нещо – и той я погали по бузата.
Ребека се сви на седалката и не каза нищо повече през целия път. Вътрешно се разкъсваше от яд и безсилие, че всичко отново вървеше наопаки. Тъкмо когато се бе поуспокоила, че отношенията им с Ричард могат да се оправят. Сега този проблем... Как ù се искаше се да изкрещи, за да освободи цялото напрежение, което бе насъбрала...
* * *
- Здравей, Джейсън – поздрави Ричард, влизайки в кабинета на мениджъра си.
- Здравей, Ричард. Какво те води насам толкова рано сутринта? – учудено го погледна Джейсън.
- Имаме проблем, сериозен проблем – започна Ричард.
Джейсън затаи дъх в очакване на лошата новина.
- Ребека е претърпяла злополука. Кракът ù е счупен – продължи Ричард.
- Тя... добре ли е? – не знаеше какво точно да каже Джейсън.
- Да, доколкото е възможно. Но се притеснява за снимките на филма. Има ли възможност да ги отложим с около месец? – въпросително го погледна Ричард, очаквайки да получи утвърдителен отговор.
- Изключено! – извика Джейсън. – Продуцентите никога няма да се съгласят. Имаме подписан договор, всичко е уредено. Знаеш ли какви неустойки трябва да платим, ако се забавим с цял месец? – и Джейсън гневно удари с юмрук по бюрото си.
- Тогава какво ще правим? Тя не може да играе с гипсиран крак – недоумяваше Ричард.
Джейсън прекара няколко минути в размисъл, след което се усмихна широко:
- Спешно трябва да ù намерим заместничка. Това е решението.
- Ти чуваш ли се какво говориш? Как ще търсим заместничка на Ребека. Абсурд! – възмути се Ричард.
- Предложи ми тогава по-добър вариант. Нямаме друг избор. Времето ни притиска. Трябва да заминем на 1 юли.
- Но как само за два дни ще открием подходящата актриса? Струва ми се невъзможно...
- Не е невъзможно, защото човекът е съвсем близо до нас – отвърна спокойно Джейсън.
- Не те разбирам. За кого говориш? – на лицето на Ричард се изписа любопитство.
- За твоята асистентка.
- Не, забрави! Как ще сменяме Ребека с Вивиън? – изсмя се Ричард. – По-велика шега не бях чувал досега!
- Защо не? Момичето е хубаво, ще изглежда добре пред камерата. Сигурен съм, че и продуцентите няма да имат нищо против. Те вярват на моята преценка – усмихна се Джейсън.
- Но тя няма опит – продължаваше да го оборва Ричард.
- И какво от това? Нима ти имаше опит, когато снима първия си филм – попита Джейсън, знаейки че с тези думи е спечелил битката.
- Ще се справи ли? – гласът на Ричард звучеше несигурно.
- Ще се справи! Довери ми се, това момиче има всички данни да бъде звезда – и Джейсън го потупа по рамото.
- Добре, съгласен съм. Но имаме и друг проблем. Как ще съобщим новината на Ребека? – Ричард хвърли тревожен поглед към мениджъра си.
- Това го оставям на теб – засмя се той. – Тя е твоя годеница, ти трябва да се справиш с нея.
- Поставяш ми много сложна задача. От сега предчувствам какво ме очаква.
- Ребека е професионалист. Трябва да разбере ситуацията. Просто нямаме друг избор – заключи Джейсън.
- Прав си. Все ще имаме друг шанс да играем заедно – съгласи се Ричард.
- Трябва да съобщим и на Вивиън – каза Джейсън. – Час по-скоро да ù поднесем добрата новина. Дано да приеме...
* * *
Вивиън тъкмо беше пристигнала в офиса и разглеждаше новия брой на в. “Популярните хора днес”, седнала на бюрото на Ричард. На трета страница бе публикувано интервюто, което актьорът бе дал преди няколко дни. От голямата снимка той гордо ù се усмихваше и тя несъзнателно погали с ръка челото му и бавно спусна пръст надолу към брадичката му.
Зачете се в написаното и се усмихна. Всяка дума беше истина. Журналистът не си беше позволил волността да преиначава казаното от Ричард, в опит да търси някаква измислена сензация. Бяха го представили такъв, какъвто го познаваше Вивиън – обикновен и земен човек, успял да постигне мечтите си с упоритост и много труд. Погледът на Вивиън се спря на последните въпроси на интервюиращия:
Журналистът: “Г-н О’Брайън, какво все още Ви липсва, за да сте напълно удовлетворен от живота си?”
Ричард: “Безкрайно щастлив съм, че имам обичта на толкова много хора, които ме подкрепят всеки ден. Те ме вдъхновяват да продължавам да работя за тях. Може би на този етап ми трябва и истинска любов. Не съм преставал да я търся и се надявам, че съвсем скоро съдбата ще ми позволи да открия перфектната жена.”
Ж: “Но, доколкото знам, Вие имате годеница? Не е ли тя перфектната жена за Вас?”
Р: “Само бъдещето ще покаже...”
Вивиън затвори вестника, развълнувана и смутена от думите на Ричард. Нима той намекваше, че не е удовлетворен от връзката си с Ребека? Нима надеждите ù не бяха напразни? Той съвсем ясно казваше, че се нуждае от истинска любов. А тя бе сигурна, че може да му я даде, че може да запълни празнината в живота му. Знаеше, че може да го направи безкрайно щастлив, стига да има тази възможност.
“О, Ричард, как копнея за теб! Ако можеше да усетиш любовта ми, ако повярваше в мен, само ако можеше да ме погледнеш с други очи...” – мислеше си Вивиън, когато телефонът в кабинета иззвъня:
- Вивиън, ще дойдеш ли в кабинета ми. Трябва спешно да говорим с теб – чу тя гласът на Джейсън. Звучеше някак си различно, превъзбудено, дори леко нервно. Тя се стъписа за момент. “Какво ли е станало?” – и бързо се затича към кабинета.
Влизайки, Вивиън видя Джейсън и Ричард да говорят разпалено до прозореца. Тя само ги погледна плахо, а цялото ù лице вече беше покрито с червенина.
- Здравейте! – поздрави ги тя. – Какво има? Да не би да съм направила нещо?
- Спокойно, Вивиън – усмихна ù се Джейсън, виждайки притеснението ù. – Извикахме те, за да поговорим за бъдещата ни съвместна работа.
- Да не би да не сте доволни от мен? – и Вивиън впери големите си очи към двамата мъже срещу нея, готова да чуе най-лошото.
- Няма такова нещо! – приближи се Джейсън до нея, продължавайки да ù говори успокоително.
- Тогава за какво става въпрос? – попита Вивиън малко по-ведро.
- За новия филм, който започваме да снимаме след няколко дни – намеси се Ричард.
- Точно така. Както знаеш, Ричард и Ребека трябваше да играят главните роли – продължи да обяснява Джейсън.
- Трябваше? А няма ли да играят? – недоумяващо отвърна Вивиън.
- За нещастие Ребека е претърпяла инцидент вчера следобед. Кракът ù е счупен – на един дъх отговори Ричард. – Като че ли са малко другите проблеми, сега и това... – той не довърши мисълта си, а само се обърна и погледна през прозореца.
Навън беше горещ летен ден. В близкото дърво две врабчета се бяха скрили от жегата и чуруликаха щастливо, сякаш за да развеселят ядосания мъж.
- Много съжалявам за случилото се – успя да промълви Вивиън. – Какво ще стане сега?
Ричард я погледна с пронизващия си син поглед, в който прозираше раздразнение. След това посочи към Джейсън:
- Нека той обясни. Разрешението на проблема бе негова идея. Какво ли ще излезе от всичко това?
До този момент Ричард се бе доверявал безрезервно на идеите и съветите на мениджъра си - човек с богат опит в шоубизнеса и чудесно стратегическо мислене за развитието на кариерата му. Познаваха се от времето, когато Ричард прохождаше в тези среди, на него до голяма степен той дължеше успехите си. Разбира се, че младият О’Брайън беше много талантлив и присъщата му харизматичност пленяваше хората около него, но без подкрепата на верния си приятел Джейсън, вероятно всичко би било твърде различно за него. Тогава защо този път Ричард се страхуваше да се довери на преценката му, какво му пречеше да повярва, че Вивиън е правилният избор за заместник на Ребека?
Джейсън само се усмихна при думите на Ричард.
- Това е моето момче! Винаги подлага на съмнение нещата – и той го потупа по рамото.
- Животът ми досега ме е научил на това – отвърна Ричард. – Но хайде, да не държим повече г-ца Питърсън в напрежение. Разкажи ù за какво става въпрос.
Ричард седна на стола на Джейсън и зачака реакцията на Вивиън. А тя стоеше неподвижна на мястото си, недоумяваща какво ù предстои. Руменината по бузите ù издаваше притеснението ù. Напрежението и нервното очакване ù придаваха неустоим чар и детска невинност.
- Тъй като счупеният крак на Ребека прави невъзможно нейното участие във филма – започна Джейсън, поглеждайки към Ричард, – ми хрумна спешно да ù намерим заместничка.
- А, това ли било! – облекчено въздъхна Вивиън, разбирайки, че разговорът няма нищо общо с нейната работа. - Тогава ми дайте имената на евентуалните кандидатки и аз веднага ще се свържа с тях. Предполагам затова ме извикахте, нали? – започна бързо да говори Вивиън, усещайки че ситуацията изисква бърза реакция.
- Нямаме кандидатки – усмихна ù се Джейсън.
- Но как така? – учуди се Вивиън. – Нали току-що ми каза, че е необходимо незабавно да намерите заместничка на Ребека?
- Така е, но ние вече я избрахме – спокойно продължи Джейсън, – и тя стои в този кабинет в момента...
- Кого сте избрали? – започна да се оглежда Вивиън. – Тук не виждам никого!
- Идеалната заместничка стои точно пред мен! Това си ти, Вивиън! – смигна ù Джейсън.
- Аз... аз ще замествам Ребека? – не можеше да се опомни Вивиън. – Това сигурно е някаква шега?
В главата ù нахлу вълна от емоции, сърцето ù се разтуптя, като че ли всеки момент щеше да изхвръкне от гърдите ù. Почувства се така, все едно ù съобщиха новина, от която зависеше животът ù, в буквалния смисъл. И в най-смелите си мечти не си беше представяла, че ще ù предложат да играе заедно с Ричард О’Брайън. С нейния Ричард! Заедно, във филм, любимият ù филм. В главните роли. Тя и той! Нима съдбата продължаваше да ù намига дружелюбно? Не беше ли всичко това просто някаква игра?
- Нищо подобно, Вивиън. Не бих могъл да се шегувам с нещо, което засяга работата ми, а и бъдещето на проект, който подготвяме от доста време. Този филм е замислен като сензация в киното – обясни Джейсън с присъщия си сериозен вид, който придобиваше всеки път, когато заговореше за бизнес ангажиментите си. - Няма да допусна да се провали.
- Не знам... какво да кажа... – на пресекулки говореше Вивиън, опитвайки се да осъзнае какво се случва. – Но аз... нямам никакъв опит... не знам как да се държа пред камерата...
- И аз това казах на Джейсън преди малко – намеси се в разговора и Ричард, който досега само слушаше безучастен диалога на двамата.
Той бавно стана от стола на Джейсън, пъхна ръце в джобовете си и хвърли изпитателен поглед към Вивиън. Тя от своя страна смутено отстъпи назад, не смеейки да погледне към Ричард. Страхуваше се как изглежда отстрани. Сигурно вълнението ù личеше от километри.
- Няма страшно, Вивиън – и Джейсън хвана ръката ù. – Но ти трепериш, мила?
- От вълнението е. Не очаквах да чуя подобна новина. Мислиш ли, че ще се справя? – и тя го погледна, а в очите ù се четеше надежда, че той ще потвърди думите ù.
- Вивиън, ти си способна млада жена. Красива си. Никой не се е родил научен, нали така? Затова ние ще бъдем до теб и ще ти помагаме – говореше ù Джейсън, като продължаваше да стиска ръката ù в своята, като че ли да я окуражи.
След това се обърна към Ричард:
- Ричард, поверявам ти я. Ти ще имаш грижата да ù обясняваш и да я напътстваш по време на снимките, ако възникне някакъв проблем. Мога ли да разчитам на теб, момчето ми?
- Джейсън, отказвал ли съм ти някога нещо? – отвърна му Ричард и за пръв път от началото на разговора се усмихна истински. – Добре, най-накрая ме убеди. Г-це Питърсън, на Ваше разположение съм за всичко. Хайде, нека вдигнем тост за успешното разрешение на проблема ни.
Чувайки тези думи и най-вече готовността на Ричард да ù помага, неземно щастие изпълни Вивиън. Почувства се окрилена, по-лека от перце. В очите ù, до скоро издаващи тревога, блеснаха искри на нетърпеливо очакване на снимките, които се смесиха с дълбоката любов, скрита в душата ù към Ричард.
- Няма да Ви разочаровам и този път – изрече тя и се хвърли на врата му, заслепена от силните емоции, които не можеше да контролира и които в този момент ù пречеха да мисли разумно. Нежните ù бели ръце обгърнаха шията на Ричард и за няколко секунди не му позволиха да направи дори и най-малкото движение.
- По-полека, г-це Питърсън. Нали не искате да ме задушите, преди още да сме започнали с филма? – опита се да се пошегува Ричард, улавяйки ръцете ù в своите.
- Простете! Не можах да се сдържа. Беше импулс на благодарност за доверието, което ми гласувате – смутено се отдръпна Вивиън и се изчерви отново.
В това време Джейсън се върна при тях с чашите с шампанско, които току-що бе налял. Събитието трябваше да се полее.
- За успеха на филма! – емоционално изрече той. Ричард и Вивиън повториха думите му, след което приятното звънтене на кристалните чаши огласи кабинета, предизвестявайки едно начинание, което щеше да отведе Вивиън по така мечтания за нея път.
Какво ли щеше да се получи от всичко това? Какво я очакваше през тези месеци? Беше се оставила на течението на съдбата и единственото, за което мислеше, отпивайки глътка от чашата си с шампанско, беше, че с цялата си душа желае това магическо пътуване да завърши с щастлив край.
Следващия половин час тримата прекараха в разговор за предстоящия филм, за организацията, детайлите. Вивиън трябваше да навлезе в нещата. Да се почувства на “ти” с целия процес. Все пак щеше да ù бъде за пръв път да участва в нещо такова. И може би, единственият. Но тя не искаше да размишлява върху бъдещето. Искаше да се наслади на момента, тук и сега. Заедно с Ричард.
- Вивиън – обърна се към нея Джейсън на края на разговора им. – Трябва да се запознаеш и със сценария.
И той се приближи до бюрото си, отвори най-долното чекмедже и извади от там бяла папка, която съдържаше цялата история на филма.
- Вземи – каза ù той. – Прегледай го у вас тази вечер и утре ще ми кажеш как намираш ролята си.
Вивиън пое папката от ръцете на Джейсън. Не беше нужно дори да я отваря, тя знаеше наизуст филма. Но този път не можеше да си позволи да се издаде по какъвто и да било начин. Затова бавно разгърна първите няколко страници и се усмихна:
- Благодаря, Джейсън. Няма да пропусна нито буква от сценария. Още веднъж обещам и на двама ви – няма да разочаровам доверието ви. Този филм ще пожъне небивал успех.
- Дай, Боже, да е така – стисна палци Ричард и я погледна с доволно изражение.
- Така ще бъде! – потвърди Вивиън. – Защото, когато човек прави нещо, влагайки цялото си сърце, нещата не могат да се объркат. Повярвайте ми – въпреки трудностите, накрая всичко ще бъде наред. Без тях не бихме могли да оценим какво точно сме постигнали. Аз съм живото доказателство за това – тези последни думи тя изрече съвсем тихо, като че ли само на себе си. Какви ли трудности още трябваше да преживее тя, за да получи любовта на Ричард?
- Браво, момичето ми! Добре казано! – плесна с ръце Джейсън.
Вивиън се сбогува с тях и си тръгна.
© Вероника Борисова Todos los derechos reservados