Ключът на любовта

Глава 9

- Скъпа, аз съм – провикна се Ричард, влизайки в апартамента на Ребека.

- Здравей, скъпи! – направи усилие да се засмее тя. Очите ù бяха подпухнали от плач и недоспиване. Изглеждаше зле. – Ела, седни при мен и ми разкажи как мина с Джейсън.

- Ще ти разкажа, Бека, но първо ми кажи ти как си – грижовно се приближи до нея Ричард, гледайки я с очи, пълни със състрадание.

- Как мога да бъда – ужасно. Заради този гипс не мога да помръдна. Писна ми цял ден да си стоя вкъщи, докато има други важни неща, които бих могла да свърша – започна да мърмори Ребека и гневно удари по гипса си.

- Недей така, чуваш ли. Потърпи малко – и Ричард седна до нея и хвана ръката ù – Скоро всичко ще бъде наред и ще си забравила. Не те ли интересува здравето ти?

- Здравето ми? Ще се поболея тук, като стоя на едно място... Побърквам се – и тя наведе глава да се сгуши в Ричард, търсейки инстинктивно утехата му. Усетила близостта му, зарида неудържимо – цялата се тресеше от безпомощност.

- Не плачи, хайде, усмихни се! Не е дошъл краят на света – опита се да я ободри Ричард, като я целуна нежно по бузата, по която бавно се стичаше една сълза.

- Кажи ми, че снимките могат да се отложат и ще се успокоя – изрече накрая Ребека.

При тези думи изражението на Ричард доби сериозен вид. Той стана от мястото си и закрачи нервно из стаята.

- Бека, успокой се и ме чуй – започна внимателно той, страхувайки се как да ù поднесе неприятната новина.

- Ричард, говори, моля те! Какво ти каза Джейсън? – не можеше да сдържи нетърпението си Ребека.

- Съжалявам, че трябва да го научиш от мен. Не искам да ти причинявам болка. Но Джейсън беше категоричен – няма как да забавим снимките – изричайки тези думи Ричард бавно се приближи до Ребека и клекна до нея, сякаш за да ù даде от силата си.

- Но тогава? Не разбирам... Ричард, изплюй камъчето най-накрая...! – Ребека беше на ръба на нервна криза.

- Джейсън предложи разрешението на проблема. Но се страхувам, че то никак няма да ти хареса. Никак! Съжалявам, Бека, опитах се да го разубедя. Но той беше непреклонен. И само него можеш да обвиняваш за това. Но човекът просто нямаше друг избор – Ричард бавно я галеше по косата, опитвайки се да ù съобщи всичко по най-безболезнения начин.

Но наистина беше трудно да кажеш на някого, че е вече извън играта. Думите са безсилни пред чувството, че не си необходим, че друг ще заеме мястото ти и ще ти отнеме онова, което съвсем доскоро си мислел, че ти принадлежи. Горката, Ребека! Как ли щеше да преглътне гордостта си, как ли щеше да преживее този удар?

- Трябваше незабавно да ти намерим заместник – успя да изрече накрая Ричард и я погледна със страх от това, което го очакваше. Картите бяха на масата. Истината – произнесена!

- Не! Отказвам да го приема. Как така ще ме сменяте...? Не съм съгласна! – разкрещя се Ребека с пълно гърло и започна да удря с юмруци Ричард.

- Бека, моля те! Помисли, и аз не съм съгласен, но трябва да се примирим. Животът не се състои само от желани събития. Всеки ден ни поднася удари и изненади. Трябва да сме готови да посрещаме най-лошото с вдигната глава. Все пак, това е само една роля.

Ричард се стараеше да звучи колкото се може по-спокойно и убедително. Знаеше колко лабилна и крехка е психиката на Ребека. Една погрешна дума би била достатъчна, за да избухне и да се срине.

- Кажи ми, коя ще ме замести? Коя е тя? – продължаваше да крещи Ребека.

- Джейсън смята, че най-подходяща е Вивиън – моята асистентка... – едва промълви Ричард, очаквайки реакцията ù.

- Какво? Как е възможно да допуснеш това? – разгневи се като дива пантера Ребека. – Твоята асистентка? Онази мърла ли? Тя не е достойна да целува дори върха на обувките ми! – от очите ù изхвърчаха искри от гняв и злоба.

- Преувеличаваш, Бека! Какво ти е направило момичето?

- Как какво? Отмъкна ролята на живота ми! – пищеше Ребека.

- Хайде, не е краят на света. Пред теб стоят още толкова възможности. По-спокойно – хвана я за ръката Ричард.

- Малка нещастница! Само ако можех да вървя, щях да я удуша със собствените си ръце – и Ребека хвана шията си с две ръце, показвайки какво ще стори на Вивиън. – Как допусна това? Та тя няма дори маниер на актриса...

- Вярно е, че няма опит. Първоначално и аз бях против. Но Джейсън ме убеди. Освен това самата Вивиън се притесняваше много преди да приеме – обясни ù Ричард с надеждата, че бурята леко е преминала.

- Но е приела, нали? Малката кучка! Как ще откаже да се снима с теб! Сигурно отсега планира да се пъхне в леглото ти при първия удобен случай. Знам ги аз тези момиченца! – продължаваше да крещи Ребека. Този път в гласа ù звучеше огромна доза ревност. Планираните месеци с Ричард сами на острова ù се изплъзваха като пясък между пръстите. Вместо това трябваше да остане в Лос Анджелес, а Ричард да замине с Вивиън. С нея! – тази мисъл окончателно я извади от релси.

- Бека, мила, знаеш, че обичам само теб. Това е просто филм. Вивиън е просто колежка. Няма нужда от такива изблици на ревност. Нямаш ли ми доверие? – и той я щипна по бузата и се усмихна на ревността ù.

- Не знам, вече ти нямам доверие! Мразя те! Мразя и нея! И двамата ви мразя. Махай се от очите ми! Остави ме сама. Не искам да те виждам повече! – и Ребека започна да го блъска с юмруци, където ù попадне.

- Добре, добре! По-добре да те оставя да се успокоиш малко и да размислиш – реши Ричард и тръгна към изхода.

- Вън! Ти си подлец! Предател! Изчезвай! – и тя хвърли по него книгата, която лежеше на шкафчето до нея.

Книгата прелетя над главата на Ричард и падна на няколко сантиметра от него. Той не каза нищо, само се обърна, погледна с болка Ребека и излезе от апартамента. Поредната ù нервна криза бе факт. Ричард вече бе свикнал с тези изблици на лудост. Явно трябваше да се предприемат сериозни мерки за здравето ù. Така не можеше да продължава. Ребека можеше да стане опасна не само за себе си, но и за околните...