Клюкарка
Да знаете, не мога да свалям жени. Трудно ми връзват. Почти никога, де.
Това е!
Цъкам си на клавиатурката в нета и се чудя в кой писателски сайт да влезна, че да се запозная с някоя красива жена.
„Ето в този сайт за запознанства ще се регистрирам – си казвам – и поглеждам условията.“
Добре, ама искат задължително снимка за да се логна. Как ще постна моя лик... нали никоя няма да ми отговори. Аз не съм нито строен, нито висок, нито съм слаб като Григор Димитров. Единствената ми прилика с него е, че... и аз имам черна коса. Натискам бутона изход и кликам за да открия някой друг сайт.
Хопа... май започнах да играя на „тука има тука нема“. Отварям и затварям страници, търся сайт без да е нужна моя снимка за контакти. Ей, тези жени... за да си пишат с мен в сайт за запознанства искат снимка. Много хитри били!
Изведнъж прочитам условията за регистрация в един сайт за улични запознанства със странното име - www.Клюкарка.ком.
Влизам вътре. Грабва ме прекрасното и свежо оформление. Браво на администратора. Кликам и започвам да попълвам регистрационната форма. Име искат. Добре, ама като се казвам Любоеб... да го пиша ли?
Не! Тутколюб ще ми е псевдонимът. Ръст, тегло, години, образование, доход... всичко попълних. Ставам за писател фантаст.
Съзрях и програма за мобилно устройство „Клюкарка“. Даунлодвах я на смартфона ми.
Така, де... ако срещна на улицата или в мола готина жена... веднага ще я питам дали и тя има това приложение. Ако го има и го ползва аз неусетно ще я увлека в разговор. После, след като се наприказва с мен, ще й се прииска да правим секс у нас. Няма да й се противя.
Нали, така?
Поглеждам часовника на екрана на монитора. 17,30 часа е.
Работният ден най-накрая свърши и аз станах от бюрото. Протегнах се. Ей, уморително е да се работи в данъчната служба. Колко сайтове за запознанства прерових на този стар монитор... изтекоха ми очите.
С нетърпение излезнах от сградата, стъпих на тротоара и се запътих по него към метростанция „Сердика“.
Наближавам "Макдоналдс" и на масите разположени отпред съзирам една брюнетка, долепила телефон до ухото си. Веднага я фиксирам с поглед и леко разтегвам лявата си буза нагоре в опит за усмивка. Тя не ме видя, но аз я огледах цялата.
Боже, каква жена!
Моника Белучи пасти да яде. Най-прекрасни и красиви са българките... спор няма!
Сядам на един стол на масата до нея, за да мога да я подслушвам какво говори.
– Скъпи, обаждам се да ти напомня, че тази вечер ще правим секс – бавно изговаря думите тя. – Да си вкъщи до осем часа. Прибрал, не прибрал... със съседа в девет часа започваме – казва тя и натиска тъчскрийна на екрана за край на разговора.
„Аре стига, бе! За такава жена ще съм у дома още в шест часа" – си казвам наум.
Тинг, тинг... чувам сигнал за ново съобщение на моя смартфон. Поглеждам екрана. Ура! Имам съобщение от сайт Клюкарка.
„Потребител Лидия е разгледала профила ви и е оставила съобщение“.
Кликам върху него и го прочитам. Отварям и профилните й снимки.
– Страхотна жена! Много си красива и страшно сексапилна – казвам на глас. – На повечето снимки си зашеметяващо нежна и женствена. Поразяваща си просто и аз вече те обожавам. Супер жена - красива, нежна, сексапилна, естествена.
Доловила възторга ми, изказан на глас, брюнетката се обръща и ме поглежда. Насочва и любопитен поглед към екрана на смартфона ми.
– Но, това съм аз... – казва тя с изпепеляващо тих глас.
***
© Сър Димитри 2018
© Copyright
© Сър Димитри Todos los derechos reservados
Здравей Харпун... приятно е да те видя тук. Относно Мимето... няма да публикувам нови серии. "Аре стига, бе" го написах за ситком... и е готов. Дано, някой режисьор прояви интерес и го филмира!
Историята с Мимето се развива така: - тя се среща с бодигарда, има романтика, има любовна магия и доста еротика и секс /на финала се "взимат"/. Но, ме е срам да го публикувам тук... сериозен сайт е това. Желая ти лудо, диво и незабравимо посрещане на Новата година!
Стойчо... радвам се, че съм те усмихнал... ще дерзае напред Любоеб!