ГЛАВА ЧЕТВЪРТА,ГРАДИНАТА НА ВЕЩИЦИТЕ И НЕОЧАКВАНИЯТ ПРИЯТЕЛ
Продължиха напред и вървяха доста време, докато стигнаха до непроходим гъсталак. Нищо не можеше да се провре през него, защото навсякъде пълзящи клони , покрити с бодли,се преплитаха помежду си, а върху тях цъфтяха едри и ярки рози. Наоколо нямаше жива душа, дори щурчета не пееха в тревите. Бяха стигнали до омагьосаната градина на вещиците, през която трябваше да преминат, без да докоснат дори и листенце.
- Няма да успеем! - почти проплака Лора. - Тук не може изобщо да се влезе, а какво остава да не докоснем нищо?
- Само рози ли цъфтят тук? - попита Русалия ,като че ли това имаше значение. - Я вижте, тревата под храстите е изпъстрена с глухарчета! Много е красиво, това е най-красивата градина,която съм виждала!
- Има ли значение, щом е омагьосана и не може да се мине през нея? - поклати глава Ева. През това време Русалия извади бутилката си вода и започна да пръска цветовете, които ставаха все по- свежи.
Изведнъж храстите се р ...