Някога в едно китно българско селце живеел беден и отруден старец. Той носел името на Свети Петър. Всички го наричали дядо Петър. Той бил скромен и работлив. Човекът имал младо и красиво магаре с дълги, клепнали уши. Казвало се Ушко. Въпреки своята красота то имало лют характер. Било сприхаво и не изпълнявало командите на своя стопанин. Когато той го впрягал в каруцата, то се изправяло на задните си крака и започвало да реве с пълен глас: “Уъъ…уъъ…уъъ…“. Вместо наляво по пътя, тръгвало надясно и често обръщало каруцата. Забележело ли локва по пътя, започвало да тича с всичка сила, като не спирало да реве, сякаш го гонел дявола. На нивата не искало да оре с плуга. Селянинът имал необходимост от магаре, за да обработва своите нивите. Той знаел, какво е да имаш истински работливо и послушно магаре. Още жалел за старата магарица Добрушка, която се споминала предното лято.
„Ще го продам на пазара, откъдето го купих това своенравно магаре! Нека друг се ядосва с него. Това магаре е жив дявол! ...