- Би трябвало да съм щастлива. Нали? - тя замълча за миг. - В смисъл такъв - вече го получих. Взех това, което исках.
Умислена, тя започна да си играе с покривката на леглото. Беше се излегнала на една страна, с дълга гарваново-черна коса, която беше разпиляна около нея, глава, подпряна на ръката и поглед, зареян по шарките на одеалцето в краката й.
- Не е така - приятелката й я погледна насмешливо от земята. - Той ти даде това, което прецени, че ти е нужно. - извинителна усмивка се роди на бялото миловидно лице. - Ти не получи всичко, което желаеше. Не успя - девойката сви рамене.
Двете момичета се умълчаха. Погледите им бяха насочени в една посока - огънят в камината. Мислите им също вървяха по обща пътека - по-амбициозната от тях не бе спечелила желаното, макар че го гонеше от години. Три дълги години...
Внезапно мургавото момиче се сепна :
- Но бях част от живота му! - тя гледаше в огъня някак вманиачено. - И той никога няма да ме забрави. Прекалено много му дадох - гласът й ставаш ...