... Тя бягаше през храстите с луда скорост... бягаше, бягаше... и макар да се препъваше дотолкова, че да се залюлее... за миг не помисли да спре. Гонеха я... Ако забави дори за малко, рискуваше живота си...
Минаваше паркове, тихи улички, множество тротоари... мина през какво ли не... тъмнината не я спря дори за миг. Не виждаше Опасността, обръщайки се назад...
Не забелязваше и накъде бяга... просто търчеше...

****
Слабото тяло на Анелия бе така сковано... очите й едва се притвориха... беше посрещнала новия ден... като, че ли се отърва... поне за това се сети първоначално, когато се събуди...
Лежеше на тревата... тук-там помръдваха някоя и друга буболечка пред очите й... от време на време прошумоляваше нещо изотзад й... Анелия се чудеше как да се надигне. Страхът, че не е свършил снощният ад нито за секунда не я остави.
Хвана се за дървото до нея и леко се надигна... листата на дърветата постоянно се клатушкаха, вятърът мръсно се набиваше в косите й... И докато помъчи да се надигне, тъпа болка проряза главата й и тя се просна отново на тревата.
Анелия бе чернокоса, със зелени очи, метър и седемдесет... За нейните 17 години бе твърде зряла. Не случайно... майка й я изоставя още на 10 годинки... а баща й - пияница и срам за нейните очи... Ани живееше сама... работеше като стриптизьорка в елитен бар в Пловдив. Вземаше двеста лева заплата, останалото припечелваше в леглото на шефа. Труден бе животът й. Вече две години й се налагаше да спи с боса на заведението.

"Horror" се посещаваше постоянно... най-вече от наркотрафиканти, проститутки, богаташи, босове на оръжия, на суровини и от какви ли не отрепки. Работеше до вечерта като елитно кафене, а в малките часове от денонощието ставаше пиршество на загубеняците и нуждаещите се.
Тук се извършваха едни от най-големите тъмни сделки... пране на пари... продаване на проститутки... та дори и на мъжки "проститутки" както ги наричаха.
На Анелия й викаха "Минатата", защото всеки знаеше, че тя изпълняваше и най-извратените желания на Красьо Ушите... който бе създател на тази дупка.
На седемнадесет годишната секс-машина й бе писнало. Не можеше да спи, не можеше да яде. Мисълта за всяко едно докосване, вдишване - бе убийствена. Но знаеше, че всеки опит да избяга, ще й коства живота. Тя знаеше за всичко, което ставаше в "Horror". Танцувайки измежду краката на някой дилър, чуваше какви ли не неща... и не защото е искала, а защото те сами си разказваха биографията.
Но краят дойде... тя се реши да избяга... В кръчмата наскоро стана кражба. И докато се разправяха, Анелия си събра всичко най-необходимо и тръгна. Планът бе отдавнашен...Заедно с Младен - едно от жиголата бяха решили да си грабнат багажа и да заминат нанякъде. А кражбата беше подходящ момент, но и много рискован. Рискован, защото, когато двамата узнаха за изчезналите пари, решиха, че е моментът, а това приличаше на бягство от отговорност… Персоналът точно тях набеди за извършители на злото деяние. Всичко сочеше към тях. Мутрите на Красьо Ушите на мига тръгнаха по петите им... и как? Щом бягат - те са виновните! Логично?!
Така среднощното бягане продължи за Анелия... Младен? Той се изгуби по пътя... И въпреки, че двамата се бяха разбрали да останат заедно, нещо се обърка.

Те си приличаха... двамата бяха жертви на нещастния си живот, и двамата си продаваха телата, обичаха едни и същи неща, дори си приличаха като характери. Бяха родени на една дата... бяха еднакви зодии... както казват, "сиамски" близнаци.
*******
Анелия отново отвори очи... сякаш бе изпуснала дни от живота си. Тя бе в безсъзнание само около десет часа. Но все едно бе минала цяла вечност. Може би, щеше да си стои заспала, ако крясъците на някого не се вбиваха в ушите й. Главата страшно я "цепеше". Този път не жали сили и се надигна. Беше в някакъв склад.
Каза си: "Намериха ме, не е истина". Чудеше се... да крещи ли? Да мълчи ли? Но не видя полза да си "дере" гърлото.
Беше вързана с вериги... за краката... Вероятно другият глас, който чуваше, докато се свестяваше, бе на Младен.
********
Минаваха минути, часове, дни... Ани вече не знаеше нито коя дата е, нито кой ден от седмицата е. Бе напълно дезориентирана. От една дупка в огромния склад всеки ден по два пъти й плъзваха храна... Трябваше да върши физическите си нужди къде ли не... веригата бе дълга не повече от 2 метра... При всички положения вече беше минала поне седмица. Цялата бе мръсна, потна... дрехите й - вехти... Тя нямаше рани, но си направи, при многократните си опити да премахне веригите от слабите си крайници. Започваше да се побърква... говореше си сама, отговаряше си... а когато темите свършваха, сякаш говореше с Господ... гледаше нагоре и мънкаше несвързани неща. Мислеше за Младен, за живота си... Ако имаше пистолет... на драго сърце би си пръснала мозъка...
********
Минаваха поредни дни... нищо не се променяше. Анелия викаше, когато й сервираха ядене... молеше се да я освободят... кълнеше се, че няма да проговори...
Последният път обаче отвориха вратата на склада някакви момчета с чорапи на главите... захвърлиха един чувал, в който имаше човек и затвориха. "Минатата" изпищя и се опита да помогне на новия си приятел. Без да му мисли се засили към чувала. Ах, тези вериги! Бяха само около два метра... чувалът бе на около три метра. Анелия повтаряше...
- Ехо, ехо... ще се покажеш ли? Ще ми помогнеш ли!
*********
Чувалът бе вързан, а от една дупка стърчеше нос. Новата дружка в склада постоянно пърпаше... но ръцете му бяха вързани. Анелия крещеше: "Опитай се да дойдеш към мен"... "Защо не ми говориш", "Кой си..."...
Чувалът започна да почервенява... сякаш човекът вътре кървеше. "Минатата" му говореше стреснато: "Тече ти кръв", "Ела насам"... но отговор не получаваше.
Вързаният в чувала се „изтърколи” едвам-едвам до Ани и зачака да го отвърже.
Тя отвори чувала... беше подгизнал от кръв. В него бе не кой да е, а Младен. Анелия се усмихна за първи път от две седмици. Запищя радостно, че вижда приятеля си... но и не скри тревожния си поглед. Той кървеше. Около пет минути тя му търсеше рани... питаше го, къде го боли, какво му има... той все така безмълвен и втрещен я гледаше. Не смееше да отвори устата си.
Изведнъж подскочи и започна да повръща кръв. Анелия едва издържа... гледката беше потресаваща. Тя разкъса блузата си до половината и реши да го избърше... Младен се отдръпна... Тя не разбираше защо не й говори и я отблъскваше...
*********
Минаха още сума ти часове... дни. Анелия си говореше за някакви нейни проблеми и мисли, а Младен седеше и кротуваше. Неговия поглед бе съвършено дресиран към една точка от земята. От време на време капваха няколко сълзи... измъчваше го нещо, но не споделяше. Дните си минаваха така. Даваха им храна, вода през няколко часа.
*********
Един от дните пъхнаха една тетрадка и една химикала на жертвите си като бонус с храната. Анелия се учуди... даже си промълви: "Е, поне е запомнил, че обичам да рисувам". "Минатата" не подозираше истинското предназначение на химикала... то бе далеч по различно... и ако досега тя не разбираше, то Младен и даде да разбере:
- Супер... поне нещо интересно ще правим... ще си рисуваме. Да ни бяха пъхнали боички или нещо по-така... - кокетничеше Анелия и се радваше на новата химикалка и тетрадка.
Младен не я поглеждаше, дори се обърна и като, че ли се превиваше от сълзи...
Анелия продължи:
- Стига де, виж... ясно е, че имат някаква цел... поне да се забавляваме на даденото...Спокойно, ще ти дам и ти да пишеш...
Все още не подозиращата нищо Анелия продължи да плямпа... Младен изведнъж избухна. Удари яростно по една от вратите на склада... счупи някаква стъклена маса и започна да скимти. "Минатата" подскочи и докато се усети остана без тетрадка. Младен през сълзи и написа с огромни букви:
НЕ СХВАНА ЛИ, ЧЕ СЪМ НЯМ!

Момчето, чийто труден живот го бе провалило, вече бе с един косур повече. Бяха му отрязали езика. Неговата глуповата приятелка се разплака, прегърна го и започна да го утешава. Повтори стотици пъти "Извинявай", но нейните думи се бяха забили така силно в мъжкото му его,че не го напускаха.
**********
Дълги месеци минаваха... а двамата си стояха в този непознат и пуст склад. Първоначално не си комуникираха, после се помириха. Младен бе на двадесет години. Неговата участ не бе далеч по-различна... майка му го изоставила... баща му умрял, когато станал на тринадесет годинки. А сега? Потен, мръсен, с огромна брада, косата му вече започнала да му става и по-дълга...
И Младен, и Анелия не знаеха, че тепърва предстои лошото.
*************
Самотата ги накара да се сближат... тетрадката свърши... вече трябваше да се разбират само с мимики и жестове. Колко пъти опитваха да развържат Анелия... а колко пъти Младен се опитваше да счупи врата или да изкърти стена, за да избягат? Не знаеха дори кой месец е...
*************
Дойде зима... те бяха с къси ръкави, опърпани... топлеха се взаимно... едва преживяха зимата... Добре, че не бе много студена... Една нощ... Младен и Анелия промениха драстично живота си... преспаха заедно... но, не! Не в смисъл,че са били един до друг, те бяха един в друг! След тази нощ бяха все по-близки...
*************
Казват, любовта няма граници, но кой знае... Ако все пак има някакви граници, Младен и Анелия ги минаха изцяло... но не ги виня... нито аз, нито тези, които ги познавахме...
Сами, насред нищото, на косъм от смъртта... кой не би правил секс... като за последно? Двамата не случайно се продаваха. Имаха визия, очарование, красиви тела... А когато двама човека като тях се съберат - секс винаги ще има... казват, рано или късно проститутките стават курви. Може би и при тях стана така? Но факт, че това им беше първият път, когато го правеха не по задължение, може би не и с голяма любов, но по собствено желание. Плодът не закъсня... Младен и Анелия, които не бяха женени, но носеха фамилията Иванови чакаха бебе. И все пак това бе грях! Никога не съм предполагал, че ще правят секс. Месеците минаваха... Анелия знаеше,че е бременна... мислеше си: "На кого ли ще прилича?"... Дори мислеха и име на детето. Анелия предлагаше имена, Младен само кимаше одобрително. Но красивите моменти покрай бременността ги отвеждаха и до тъмната мисъл, че никога няма да излязат от тази дупка... пък не виждаха и какъв живот би имало това дете, ако оживее.
***********
Оставяха решението до последно. И да искаха - Анелия аборт не можеше да направи. Вече бе в седмия месец. Казваха си: "Каквото стане"... дните от годината се брояха... наближаваше раждането. Учудващо добре минаваше бременността... без болки, без повръщане..... нямаха търпение да му зърнат малките пръстчета. Двамата бъдещи родители живееха с мисълта да видят малкото си момченце... Казвам момченце, защото бяха сигурни, че ще е мъжле. Не мислеха как да избягат, мисълта за отрочето им ги занимаваше по цял ден . Младен можеше да опита да избяга, защото не бе вързан, но Анелия бе с вериги! .. А и в тази година - омразата се губеше в тяхната родителска обич.
************
Анелия получи разкритие... но започна да мисли само лоши неща... постоянно повтаряше на Младен, че това не е живот, че няма смисъл, че детето ще страда. И беше права, но бащините очи изобщо не попиваха изпълнения с тревога поглед на Анелия, а очакваха с трепет малкото съкровище да се появи на бял свят.
************
Настъпваше моментът... доктори нямаше, медицински сестри също... на дали и похитителят на двамата знаеше, че Анелия е бременна. Когато им пъхаха храна, само няколко пъти проверяваха дали са там. Анелия не беше много пълна майка и бременността й не биеше на очи.

Нямаше изход. Израждането ще се извърши от "Д-р Младен"... както се шегуваше Анелия . С времето загубиха надежда да излязат от тази дупка, но не загубиха такава да се борят докрай...може пък някой да ги открие някога.
Може би е време да се представя...казвам се Лефтер Константинов. Педагог в дома за детски грижи в Пловдив. Младен израсна пред очите ми. Познавах баща му... пияница... ако ви звучи познато, то не е случайно. Казват: „Няма случайни неща”. Бащата на Младен е баща и на Анелия. Нещо повече - те са разнояйчни близнаци...Този загубеняк изостави момчето си в дома като пъхна стотина лева в джоба на директора... остави само малката Ани на грижите си... които ги нямаше в крайна сметка... После умря... Така аз единствен знаех тази тайна. Младен ми е споделил целия си живот... винаги съм се чудел как да му помогна... да го спра да се "продава"...но той винаги ми е споделял,че го прави за удоволствие... А за Анелия никога не ми е споделял... Мислех, че не се познават!