От една седмица пред кметството, на таблото за съобщения, се мъдреше следният текст: “На 1 март, неделя, ще се раздават ливадите в “Рибарица”. Всички, които са имали някога ливада, да присъстват с четири колчета в ръце, защото няма да се връщам после там.”
Писал го беше някогашният учител и директор на селското училище Йордан Директора. Отдавна се беше пенсионирал, но изглеждаше в добра форма, та се спряха на него да представлява селото в поземлената комисия на общината. Забавиха се специалистите в изработването на плановете, а пролетта чукаше на прага. Стопаните трябваше да си знаят докъде са им нивите и ливадите, и да се захващат с най-ранната работа по тях - гюбренето. В много дворове, в далечния край гюбрето беше превряло, прекопано и чакаше да потегли в полето за торене. А как да го разхвърляш, като не знаеш докъде е твоето? Не че някой ще се разсърди, ако му наториш нивата, но…
И тогава се реши да се раздаде земята за временно ползване. Имаше землемерски карти от старо време. Не ...