Ние, българите, много обичаме да празнуваме. Едва ли има нация с толкова много празници в годината като нас. Ако ли пък празникът е от голямо значение като Великден или Коледа, то намираме начин да го правим по два пъти, а понякога и по три пъти. Кой ли ще отрече значението на съборите или, както ги наричаме по нашия край, “сборовете”. Това са забележителни дни, защото всяко село, селище или малък град тогава празнува, а на празнуването същината е най-вече ядене и пиене на корем.
Така беше и тая година. Зададе се Коледа и Нова година. Целият малък колектив от службата си организира банкет в личното заведение. То бяха наздравици, то бяха танци, то бяха разпивки. Два дена след това се разказваха истории, коя от коя по-интересни и цветисти. И понеже банкетът бе организиран твърде рано, почти седмица преди празника, то задължително трябваше да се повтори в по-скромен и умален вид.
Събра се отново колективът, надонесе мезета и домашни питиета, повдигна се настроението и, както му е редът, з ...