КОГАТО ЗАВАЛИ ДЪЖДЪТ
Залезът втъка златни нишки в посребряващата коса на бригадира Захари. Потънал в мислите си, този път майсторът остана безразличен към красотата на гаснещия ден. “Момчетата ще ме разберат – си рече той. – От толкова време ги водя от обект на обект и не съм ги подвеждал, винаги доволни са се връщали вкъщи. А в Дамян се излъгах. Видя ми се работлив и избързах да го взема в бригадата. Обичам хора тежки в приказките и припрени в работата, честните, тези които държат на думата си и на занаята, табиетлиите. С алчни и нетърпеливи хора, не искам да имам вземане-даване – така си мислеше, приседнал пред къщи, докато прехвърляше в главата си случилото се през днешния работен ден.
Захари не искаше да се захваща с тази работа – имаха достатъчно друга. Съгласи се само да даде консултация, но като разбра, че човекът е отчаян, не можа да откаже. Директорът на едно старо училище искаше да вдигне надстройка.
- Идва един архитект – рече му той, - гледа, мери, черта, смята, накрая отсе ...